Средиземноморският регион е изключително многообразен в географски, исторически, религиозен, политически, стратегически и културен план. В него се срещат три континента – Европа, Африка и Азия. Той включва множество подрегиони, сред които Южна Европа, Западните и Източните Балкани, Пиренейският и Апенинският полуостров, Магреб, Северна Африка и Близкият изток. Районът се простира от Португалия, Испания и Франция на запад до Израел, Сирия и Ливан на изток.
За сложността на региона говори фактът, че в него се намира Кипър, разделен от 70-те години на миналия век и превърнал се в основа на продължителни противоречия между Гърция и Турция. Тук попада и Западна Сахара, за чийто суверенитет спорят Мароко и Алжир.
Част от региона е и Сирия, която до неотдавна беше обхваната от продължила повече от десетилетие гражданска война, в която се намесиха и джихадистите от „Ислямска държава“. Средиземноморието е белязано и от десетилетния израелско-палестински конфликт.
Ливан и Израел също са в конфликт от десетилетия, макар в момента да се намират в процес на преговори. Самият Ливан е раздиран от вътрешни противоречия и носи белезите на преживяната гражданска война.
Редица северноафрикански държави в Средиземноморския регион са определяни от правозащитни организации като страни, управлявани с желязна хватка от своите лидери. В района попада и Либия, която повече от десетилетие остава обхваната от нестабилност.
От държави като Тунис, Египет, Либия и Мароко потеглят незаконни мигранти към Европа. Ситуацията с мигрантския приток към испанския анклав Сеута показа колко лесно противоречията между средиземноморските страни могат да се изострят и да се отразят върху отношенията в цяла Европа, отбелязва Франс прес.
Разногласия съществуват и между европейските държави с излаз на Средиземно море. По различни миграционни, екологични, финансови и международни въпроси често се сблъскват позициите на Франция и Италия или на Италия и Испания, посочват АНСА, „РАИ Нюз“ и Франс прес.
Средиземноморските държави са обединени в Средиземноморския съюз, създаден през 2008 г. по време на среща на върха във френската столица Париж. Днес организацията включва 43 членки от региона.
Сред тях са 27-те страни от Европейския съюз и 16 държави и територии от Северна Африка, Близкия изток и Балканите. В организацията участват и страни, които нямат пряк излаз на Средиземно море.
Членуващите държави от ЕС са Австрия, Белгия, България, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Испания и Швеция.
Извън ЕС в Средиземноморския съюз участват Албания, Алжир, Босна и Херцеговина, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мавритания, Монако, Черна гора, Мароко, Палестинската автономия, Сирия, Тунис, Турция и Либия.
По време на създаването на организацията президент на Франция е десноцентристът Никола Саркози.
В допълнение към този съюз девет страни от ЕС в Средиземноморския регион създават собствен формат за срещи и диалог, наречен МЕД 9. В него влизат Португалия, Испания, Италия, Франция, Малта, Гърция, Кипър, Хърватия и Словения. Държавите редовно провеждат срещи на върха помежду си.
Настоящият френски президент Еманюел Макрон стои в основата на няколко инициативи, обединяващи страните от Средиземноморието. През февруари 2022 г. във френския средиземноморски град Марсилия се провежда Форумът на средиземноморските светове. В него участват повече от 200 младежи, представляващи гражданското общество в 20 държави от региона.
През юни същата година в италианския пристанищен град Неапол е организирана среща на министрите на културата на страните от Евросредиземноморския регион.
През 2019 г., отново под егидата на Макрон, в Марсилия се състои среща на средиземноморски държави във формата „пет плюс пет“, който обединява по пет страни от двата бряга на морето.
От ЕС в срещата участват Франция, Италия, Малта, Испания и Португалия, а от южния бряг на Средиземно море се включват Алжир, Либия, Мароко, Тунис и Мавритания.
По време на тези срещи се стига до извода, че диалогът между страните от Средиземноморието трябва да бъде задълбочен, особено в областта на културата.
„Евросредиземноморският регион се гордее с богато и разнообразно културно наследство, формирано от векове на културен обмен. Като средище на различни езици и традиции, регионът споделя общо наследство и дълбоко чувство за идентичност и принадлежност. В наши дни това наследство продължава да вдъхновява нашите общи ценности и стремежи, като ни напомня колко е важно да изграждаме мостове и да насърчаваме взаимното разбирателство между културите.“
Това е посланието, отправяно от средиземноморските държави по време на различните им срещи и формати, обобщава сайтът „Медкюлтюркапитал“.
Водени от това разбиране, през ноември 2022 г. 43-те държави от Средиземноморския съюз поставят началото на инициативата „Средиземноморски столици на културата и на диалога“.
Така регионът се сдобива със свои временни културни столици, подобно на инициативата за Европейски столици на културата, които се сменят всяка година.
Според правилата на инициативата в рамките на една календарна година два средиземноморски града получават титлата – един от северния и един от южния бряг на Средиземно море.
Първите Средиземноморски столици на културата и диалога са избрани през 2025 г. Това са Тирана, столицата на Албания, и Александрия в Египет.
През 2027 г. титлата ще носят испанският град Кордоба и ливанският град Сайда.
В момента се приемат кандидатури за 2028 г. Желаещите да получат званието трябва да представят богата програма от събития, отдаващи почит на културното многообразие на Средиземноморието.
Местните власти ще отговарят за организацията с подкрепата на културни институции, училища и университети. Кулминацията на програмата ще бъдат честванията по повод Деня на Средиземноморието, отбелязван на 28 ноември.
През настоящата година Средиземноморски столици на културата и диалога са Матера в южната италианска област Базиликата и мароканският град Тетуан.
Тетуан се намира на своеобразен кръстопът на цивилизациите. Градът е истински бастион на андалуското културно наследство и междукултурния диалог.
Неговата медина е включена в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1997 г. Тетуан се отличава със своята традиционна архитектура и въплъщава същността на Средиземноморието чрез историята си, свързана както с древни, така и със съвременни цивилизации.
Градът е съхранил андалуската си архитектура и традиционните занаяти, свидетелстващи за неговото мултикултурно наследство и историческата му роля на мост между северното и южното Средиземноморие, отбелязва „Медкюлтюркапитал“.
В Тетуан всяка година се организират няколко международни прояви. Сред тях са Международният фестивал на средиземноморското кино, Международният фестивал на комиксите и Международният фестивал „Гласът на жените“.
Програмата на Тетуан като Средиземноморска столица на културата и диалога поставя акцент върху сътрудничеството между местните творци и културните дейци от региона.
Тя включва богата палитра от изложби, сред които множество дигитални и интерактивни експозиции, различни фестивали, дискусии и конкурси.
Матера вече има опит като Европейска столица на културата през 2019 г., когато споделя титлата с българския град Пловдив.
Като Средиземноморска столица на културата и диалога италианският град представя програма, основана върху натрупания по време на предишната инициатива опит.
Програмата е озаглавена „Потопени земи“ и насочва вниманието към дълбоките културни и исторически връзки, обединяващи Средиземноморието, включително региони без пряк излаз на морето.
Историята на Матера е пример за устойчивост и възраждане, въплътени във възстановените градски райони, известни като Саси. През 1993 г. те получават признание от ЮНЕСКО за устойчивите практики, които съчетават опазването на културното наследство с иновациите.
Днес Матера впечатлява със своята неповторима архитектура. В историческия център се намират комплекси от жилища, издълбани в скалите и обитавани непрекъснато в продължение на хилядолетия.
Тези комплекси се смятат за едно от най-старите постоянно населени места в света. Освен жилища в тях има скални църкви, манастири, водохранилища и лабиринт от тесни улички.
Всички те заедно представляват изключителен пример за приспособяването на човека към природната среда, вместо за нейното заличаване с цел създаване на модерна градска визия.
Програмата на Матера като Средиземноморска столица на културата и диалога също е изключително богата. Тя включва творчески ателиета, изложби и арт фестивали с участието на италиански и чуждестранни изпълнители, предимно от Средиземноморския регион.
Именно през август, който традиционно е сезонът на големите ваканции в Италия, в Матера ще бъдат съсредоточени много от събитията в подготвената културна програма.
Двете Средиземноморски столици на културата и диалога логично привличат интереса на туристите, които търсят нови дестинации.
Докато Тетуан може да изглежда по-отдалечен като туристически маршрут, Матера се намира сравнително близо до много европейски страни.
Градът се обслужва от международното летище в Бари, център на съседната южна италианска област Пулия. Това го прави още по-достъпен и привлекателен за посетители от Европа и други части на света.
Матера има и още едно предимство в очите на италианските туристи. От 2019 г. интересът към града се засилва и благодарение на телевизионния сериал „Имма Татарани“.
Продукцията има общо пет сезона и е заснета по пет романа на италианската писателка Мариолина Венеция.
Противно на очакванията сериалът не е съсредоточен върху историята и необичайната архитектура на Матера. Той е издържан в стила на класическите италиански криминални поредици.
„Имма Татарани“ разказва историята на измислен заместник-прокурор в Матера на име Иммаколата „Имма“ Татарани. Всеки епизод от петте сезона представя отделно разследване, с което се занимава главната героиня.
За разлика от традиционните криминални сериали в продукцията почти напълно отсъстват сцени с престрелки, автомобилни преследвания и насилие.
Моделът на разследванията напомня италианска интерпретация на романите на Агата Кристи за възрастната дама детектив Мис Марпъл.
Наред с криминалните сюжети „Имма Татарани“ представя с много хумор семейния живот на героинята. Тя не е показана като супергерой, а като обикновена жена от Южна Италия, която има проблеми с мекушавия си съпруг, порасналата си дъщеря, жлъчната си свекърва и болната си майка.
Към това се добавя и неочаквана любов, която изважда живота ѝ от обичайните релси.
Главната героиня се отличава и с нетипичната си външност. Тя не е фаталната красавица, характерна за много от женските образи в лъскавите полицейски продукции.
Имма Татарани е обикновена жена на около 50 години, известна с бурните си реакции, острия си език, бързата мисъл, пиперливото си чувство за хумор, непукистките си модни предпочитания и енергията, с която заразява зрителите.
Благодарение на забележителната игра на италианската актриса Ванеса Скалера, която се превъплъщава в образа, сериалът постига голям успех и допринася за увеличаването на туристическия поток към Матера през последните години.
Петият и последен сезон е заснет през есента на миналата година и е излъчен през март в четири поредни седмици.
През последните години основните сгради, в които се развива действието в сериала, се превръщат в самостоятелни туристически забележителности.
В Матера вече се организира и специална обиколка за почитателите на поредицата, наречена „По следите на Имма Татарани“.
Другата Средиземноморска столица на културата и диалога – Тетуан, също е била декор на телевизионна продукция.
През 2011 и 2012 г. там е заснет сериалът „Нишките на съдбата“ по романа на испанската писателка Мария Дуеняс. Той е излъчен за първи път по испанската телевизия през есента на 2013 г.
Продукцията разказва историята на испанката Сира Кирога, която изоставя всичко в родината си, за да започне нов живот в Мароко. По стечение на обстоятелствата тя се озовава в Тетуан и се превръща от шивачка в шпионка.
Сериалът от години кара много от туристите, пристигнали в мароканския град, да търсят местата, на които са заснети отделни сцени.
Продукцията има и продължение, озаглавено „Сира“, което също е заснето отчасти в Тетуан.
