Мария Антоанета – последната кралица на Франция, често е описвана като фриволна, егоистична и неморална жена, чийто упадъчен начин на живот опразнил кралската хазна. Тя харчела безразсъдно за безумни неща във реме, когато страната минавала през тежка финансова криза и населението страдало.
Тя носела перуки с брашно във време, когато хората ѝ нямали хляб. Обличала се в индиен – плат от индийски произход, който бил толкова популярен, че кралски указ от 17-и век го забранил, за да защити местното производство на коприна и вълна.
Зловещите тайни на остров Енваитенет, от който хората изчезват безследно
В очите на революционерите кралицата била символ на всичко онова, което било сбъркано във френската монархия. Накрая хората започнали да я обвиняват за лошото икономическо положение и твърдели, че страната не можела да си изплати дълговете заради нейното разхищение.
В момент, когато общественото недоволство силно нараствало и било на път да се превърне в най-голямата революция в модерната история, Мария Антоанета започнала нов екстравагантен проект.
През 1873 година Мария Антоанета наредила строителство на „хамо“ – декоративно село, което трябвало да бъде градинска бутафорна сграда в парка на замъка Версай. „Хамо“ били много популярни сред френските аристократи през 18-и век.
Мария Антоанета била впечатлена от Хамо де Шантили - намиращо се във ферма в Нормандия, и поискала и тя да има едно такова, където да може да се скрие от досадата на кралския живот.
Хамо де ла Рейн, наричано още „селцето на кралицата“, е завършено през 1788 година. То се състои от зелена част с езера и поточета, класически „храм на любовта“, намиращ се на остров с ароматни цветя и храсти, осмоъгълен белведер в съседство с изкуствена пещера и водопад.
е изградено от къщички и постройки, изградени в различен стил, всяка със специфична функция. Имало основна сграда, мандра, гълабарник, барака и мелница. Всяка сграда имала градина, овощна или цветна градина.
Най-голямата и най-известната от тези сгради била Къщата на кралицата, свързана със стаята за забавления чрез дървен коридор.
Мария Антоанета и приятелите ѝ често се преобличали като млади овчарки или млекарки и се разхождали около селцето, преструвайки се на селяни докато в същото време продължавали да се радват на удобствата на кралския живот.
Група от истински фермери се грижели за фермата и животните, произвеждали плодове и зеленчуци, консумирани на кралската трапеза.
Понякога кралицата сама дояла кравите и овцете, за да усети какъв в действителност е селският живот. Преди това „селяните“ миели козите и им слагали панделки.
Мария Антоанета била горда със своето „хамо, както отбелязва историк от 19-и век: „Тя канела краля и останалите от кралското семейство на градински партита, където на маса, разположена под беседка с ароматни цветя тя имналивала кафе със собствените си ръце, хвалейки се с гъстотата на сметаната, свежестта на яйцата и вкуса на нейните ягоди, сякаш всички те са доказателства за нейните умения да управлява това място“.
То било изцяло обградено от огради и стени и само близките на кралицата имали достъп вътре. Това станало повод за много клюки за това как Мария го използвала като място за тайни срещи с графове и благородници.
Ексцентричността и леката подигравка към селския живот изобщо не помагали на и без това очернения имидж на кралицата.
Когато избухнала Френската революция, Мария Антоанета била арестувана и обвинена в прахосване на състоянието на нацията, което довело до глад на народа, както и в заговор срещу държавата. Била осъдена на смърт. Гилотинирана е на 16 октомври 1793 година.
Тази необикновена сграда изникна насред тундрата
Голяма част от Хамо де ла Рейн съществува и днес. Една от двете мандри е разрушена по време на Първата имприя. Плевнята, която служела и за бална зала, била сериозно повредена по време на Френската революция и унищожена по-късно.
Останалата част от имота е обновена в края на 90-те години на 20-и век и е отворена за обществеността.
