Точно в 15 ч. мадам Жоржет Бертин-Пурше – президент на Република Соже, сервира чай в дневната си в регион Горен Ду в Източна Франция. Когато нейният голям часовник в ъгъла отбелязва кръглия час, той не го прави с традиционното звънене, а с пълната версия на химна на тази микродържава.
85-годишната дама е втората жена лидер на тази страна, простираща се на 128 кв. км. Тя никога не се е срещала с френския си колега Еманюел Макрон, съобщава Би Би Си.
Вероятно Макрон не знае за анекдота, който води началото си от 1947 година. Разказва я Бертин-Пурше:
Приказна страна, която съществува благодарение на "честните бедняци"
„Моят баща Жоржес имал ресторант близо до манастира в село Монбеноа. Един ден той готвел за някакви официални лица. Когато лидерът на регион Ду Луи Отавиани пристигнал, баща ми, който бил шегаджия, го попитал: „Имате ли разрешение да идвате на територията на Соже?“
Луи също обичал шегите и, след като разпитал баща ми за историята на Соже, отговорил: „Ами звучи като република, а една република има нужда от президент. Затова те обявявам за президент на Република Соже“.
И така се родила династията Пурше. Жоржес станал първият президент и властта му се простирала над 11 села и няколко хиляди жители до смъртта му през 1968 година.
Тогава и шегата можела да приключи, ако не бил свещеникът на манастира Монбеноа, който били и селски кмет. През 1972 година той казал на майката на Жоржет – Габриел, че гражданите на републиката, сожетанците, са я избрали за президент с аплодисменти.
Републиката може и да е започнала на шега, но историята на региона датира от преди 1000 години, когато долината била негостоприемен регион с гъсти гори и често непроходима заради снега. Единствените ѝ обитатели били отшелници – религиозни фанатици, които търсели уединение.
Един от тях – Беноа, основал отшелническо убежище, което по-късно се разраснало в манастир.
През 1150 година тази земя била дарена на епископа на близкия град Безансон от местен благородник. Августинските монасти от близък район в Швейцария и множество работници от близкия Савоа започнали да изсичат гъстите гори за смърч и бор.
„Те го направили годен за живеене, построили манастира и 11-те села израснали около него“, обясняваБертин-Пурше.
Благодарение на местоположението си на границата, както и природните си граници – река Ду и линията от високи хълмове, отделящи го от Швейцария, регионът скоро развил своя сонствена идентичност, различаваща се дори от двата града, които се намират в двата края на долината.
Суровото време накарало местите жители да разчитат сами на себе си, а много от сегашните обитатели на района са наследници на някогашните корави заселници от Савоа. Това си личи и по фамилните имена, предавани през вековете.
През 1637 година те преживели шведско нашествие и клане, следите от което още могат да се видят по манастира.
Регионът си има свой жаргон – вариант на френски, швейцарски и алпийски италиански език. Постепенно той замрял, но през 1910 година местен духовник създал химористичен химн на местния диалект, по музика на композитора Теодор Ботрел.
Тазо творба е адаптирана за национален химн на републиката. В края на първия куплет там се пее „Да си сожетанец означава, че вярваш, че си малко повече от обикновен французин“. Отправя се и закана към шведите, които, ако посмеят да се завърнат, ще бъдат „изпечени“.
Габриел Пурше управлявала 33 години и посветила живота си на съживяването на района и спасяване на манастира чрез привличане на дарения от местни и туристи. Тя починала на 99 години, когато все още заемала поста.
През 1973 година тя създала и гербана републиката. През 1987 година с него била пусната и марка, която се поставяла на президентски пропуск за влизане в малката държава.
След смъртта на Габриел през 2005 година нейната дъщеря не искала да зема поста ѝ. „Бях се заклела, че никога няма да го направя. Дори имах спорове с нея, казвах: „Никога не сме имали семейни обеди или вечери, защото ти винаги правеше нещо“.
Но правителството на Соже, което се състои от премиер, генерален секретар, двама гранични служители и посланици, я помолили да заеме нейното място. Жоржет се съпротивлявала 6 месеца, но ѝ казали, че била избрана единодушно. Тя се съгласила и поради факта, че съпругът ѝ бил вече покойник и нямала деца.
Всяка година в първата неделя на октомври е национален празник, на който се обявяват почетни граждани. Въпреки че републиката не е официално призната от Франция, бивши президенти, най-вече Никола Саркози, уважавали много заслугите на Бертин-Пурше и я канили три пъти в Елисейския дворец, когато някой от нейните соржетанци е бил награждаван с почести.
Сега манастирът е пълен с туристи, дори и през февруари. Те често с изненада установяват, че компания им прави самият президент на републиката, която често им разказва за нейната история.
Туристите преминават през импровизирана митница с бариера и манекен, облечен като граничар. От време на време се появява истински граничар, който спира туристите и раздава пропуски.
Защо е опасен печатът от Мачу Пикчу в паспорта ви
След 73 години славно съществуване републиката е пред криза. В последните няколко години Бертин-Пурше не спира да намеква на своя министър-председател, че иска да се пенсионира. „Изморявам се. Искам да намеря наследник. Никой не иска да заеме моето място. Срамота“, казва тя.
Министър-председателят Симон Марге изглежда като най-естествения избор за това. Той силно вярва в „защитата на фолклора на републиката“.
