Не е тайна, че в наше време населението с бяла кожа в Южна Африка изобщо не живее лесно. С падането на режима на апартейда статутът им в страната се промени. Те вече не са господари на тази страна, за мнозина животът се е усложнил много, така че е трябвало да се адаптират.
Всъщност белите южноафриканци сега живеят в собствените си добре охранявани гета. Само тук потомците на европейските колониалисти могат да се чувстват сравнително сигурни. Тук идват и нови имигранти от Европа и Америка.
На неотдавнашно пътуване до Южна Африка имахме късмета да отседнем в едно такова бяло гето в град с име Whiteriver или Бяла река.
Неизвестните Перхентийски острови - не по-лоши от Малдивите, но в пъти по-евтини
Ще се опитаме да ви покажем какво е съвременният резерват за бели в Южна Африка!
Първо трябва да определим кои са те - бялото население на Южна Африка. Трудно е да ги наречем нашественици на изконната африканска земя. Да, те смятат себе си за много по-големи южноафриканци от по-голямата част от съвременното черно население на Южна Африка. И е вярно!
Африканерите, както самите те се наричат - това са потомци на откривателите и пионерите на Южна Африка. Тази част от континента само преди 200 години била сравнително малко населена с хора. Португалци, холандци, французи, германци, фламандци дошли тук в търсене на новата си съдба. Всички те се смесили помежду си и породили нова нация със свой особен език и култура.
Малко по-късно британците започват колонизацията на тези земи, раждайки друга модерна етническа група англо-африканци.
Защо самолетните билети са толкова евтини?
Африканерите, или както те наричали себе си - бурите, не се съгласили да примирят с новия ред. Така започнали англо-бурските войни и постепенното изтласкване на непокорните досегашни обитатели на нови територии. Именно тук те основават нови селища, строят пътища, установяват живот и засега живеят в просперитет и спокойствие. В същото време местните чернокожи племена практически не вземат участие в това.
Whiteriver е точно такова типично селище на бурски мигранти на един от притоците на река Крокодил. Те се заселили тук преди около 150 години. Бурите били привлечени от приятния климат и плодородната земя.
В крайна сметка Whiteriver се превърнал в голям фермерски център, в който сега се отглеждат тропически плодове, зеленчуци, тютюн и цветя. Досега тук преобладава бялото население, а чернокожите обитатели са основно обслужващи.
Въпреки това местните бели усещат нарастваща заплаха от близките черни селища, така че някои райони на града приличат повече на добре защитени военни бази с бодлива тел с течащ ток и добра охрана. Именно в този район наехме апартамент за една нощ, разказва българин, завърнал се наскоро от африканската страна. Наричаше се White River Country Estate.
Останахме тук след посещение на Национален парк Крюгер. Пристигнахме в града вече по тъмно. За да стигнем до нашето място на пребиваване, трябваше да преминем през цяло претърсване. На входа на тази оградена зона на града имаше прегради с въоръжена охрана. На това КПП беше необходимо да се съобщи еднократният код, изпратен предварително от собствениците, както и да се представят документи. Охраната също снима колата ни и се свързва с нашите хазяи по телефона.
Защо бяха необходими всички тези дублиращи проверки, ние така и не разбрахме. Но, както изглежда, не е случайно. В същото време всички охранители бяха черни. Между другото, подобна ситуация беше наблюдавана в цяла Южна Африка. Тук никога не ни се е случвало да виждаме бели охранители или прислужници.
Нашите апартаменти бяха разположени на втория етаж на красива къща, вътре в която също се оказа, че не е толкова лесно да попаднеш. Трябваше да се обадим на собствениците и в пълен мрак да следвам техните инструкции.
Чак на сутринта успяхме да оценим напълно мястото, където се озовахме. Стаята ни беше прекрасна, с голям хол, камина, уютна спалня и балкон.
Имаше хубава гледка към голяма градина и басейн. Цялата тази красота ни струваше само 50 евро на вечер.
По-късно отидохме на разходка из самия район. Построен е с луксозни викториански имения. Очевидно тук не са живели бедни местни жители. Трудно беше дори да повярвам, че сме в провинцията на Южна Африка.
Закуската беше поръчана за нас в местен голф клуб. За да влезем вътре, трябваше отново да минем през задължителна проверка за сигурност.
В самия клуб бяхме единствените посетители. Възрастна чернокожа приготви закуска специално според нашите желания. Не губехме време напразно и обиколихме сградата на голф клуба.
Всичко тук говори за задълженията на членовете на клуба. На стената висяха правилата за задължителен дрескод.
Многобройни купи и награди бяха поставени на отделни щандове.
По стените също беше възможно да се разгледат множество експонати, разказващи за историята на клуба и най-изявените му представители. Излишно е да казвам, че дори едно мургаво лице няма тук.
Напълно забравих да кажа, че вечерта след пристигането успяхме да караме вечеря до центъра на града за вечеря. Неочаквано стигнахме до местния търговски и развлекателен център. След прекрасна вечеря, аз и жена ми се разходихме малко.
В една от сградите вниманието ни беше привлечено от концерт на местна рок група. Беше невероятно да видя, че всички тук - и слушателите, и изпълнителите бяха бели.
Освен охрана, чернокожи видяхме онази вечер само да се скитат по пътищата. Всичко изглеждаше малко сюрреалистично. Африканерите запазили начина си на живот и обичаите в града. Те отчаяно се опитват да не загубят това, което е спечелено от техните деди. Но положението в страната за такива общности не е най-благоприятното. Тяхната изолация и привидното парично богатство предизвикват омраза сред много черни африканци и тази ситуация едва ли ще завърши добре.
Самите африканери отдавна мечтаят да създадат свой автономен регион в рамките на Южна Африка, наречен Фолкстат.
Според мен, всичко това е просто невъзможна мечта. Никаква бодлива тел или охрана не защитава бялото малцинство от реалността. За съжаление Южна Африка е страна на черните, а не белите, както ми се струва...