Близо до върха на подводна планина западно от Средноатлантическия хребет, от мрака се издига назъбен пейзаж от кули. Кремавите им карбонатни стени и колони изглеждат призрачно сини на светлината на дистанционно управлявано превозно средство, изпратено да ги изследва. Височината им варира от малки купчинки с размерите на жаби до грандиозен монолит, висок 60 метра. Това е Изгубеният град.
През 2000 г., на повече от 700 метра под повърхността, учените откриват хидротермалното поле на Изгубения град . Това е най-дълго съществуващата вентилационна среда, известна в океана. Нищо друго подобно не е откривано досега, съобщава Science Alert.
Китай строи подводен влак, който ще обедини света
От поне 120 000 години, а може би и повече, издигащата се мантия в тази част на света прави реакция с морската вода и изхвърля в океана водород, метан и други разтворени газове. В пукнатините и цепнатините на изворите на находището въглеводородите подхранват нови микробни общности дори без наличието на кислород. Комините, изхвърлящи газове с температура до 40°C, крият изобилие от охлюви и ракообразни. По-големи животни като раци, скариди, морски таралежи и змиорки са рядкост, но все пак се срещат.
(Снимка: D. Kelley/UW/URI-IAO/NOAA).
Въпреки екстремния характер на средата, тя явно кипи от живот и изследователите смятат, че заслужава да бъде изследвана и опазена.
Макар че други хидротермални полета като това вероятно съществуват и на други места в Световния океан, това е единственото, което дистанционно управлявани превозни средства са успели да открият досега.
Въглеводородите, произвеждани от изворите на Изгубения град, не са образувани от атмосферния въглероден диоксид или слънчевата светлина, а от химически реакции на дълбокото морско дъно. Тъй като въглеводородите са градивните елементи на живота, това оставя открита възможността животът да се е зародил в местообитание точно като това. И то не само на нашата планета.
(Снимка: University of Washington/CC BY 3.0)
"Това е пример за вид екосистема, която може да е активна на спътниците на Юпитер Енцелад или Европа точно в този момент. А може би и на Марс в миналото", казва микробиологът Уилям Брейзълтън пред 2018 г.
За разлика от подводните вулканични отвори, които също бяха посочени като възможно първо местообитание, екосистемата на Изгубения град не зависи от топлината на магмата. Комините на Изгубения град произвеждат до 100 пъти повече водород и метан. Калцитните извори на Изгубения град също така са много, много по-големи, което предполага, че са били активни по-дълго време.
Най-високият от монолитите е наречен Посейдон, на името на гръцкия бог на морето, и се простира на повече от 60 метра височина.
В същото време точно на североизток от кулата се намира скален склон с кратки изблици на активност. Изследователите от Вашингтонския университет описват изворите тук като "плачещи" с течност, за да се получат "струпвания от деликатни, многостранни карбонатни израстъци, които се простират навън като пръсти на обърнати ръце".
This is the Lost City, a towering ecosystem in the middle of the North Atlantic. It’s completely unique, with life found nowhere else on Earth. And if someone wanted to destroy it? There’s nothing you could do about it. No laws. No consequences. Welcome to the High Seas... pic.twitter.com/mdG5wOsr5h
— Open Ocean Exploration (@RebeccaRHelm) August 22, 2022
За съжаление учените не са единствените, които са привлечени от този необичаен терен.
Спиращо дъха чудо под океана: Откриват първото в света подводно кръгово кръстовище
През 2018 г. беше обявено, че Полша е спечелила правата за разработване на морските дълбини около Изгубения град. Въпреки че в самото термално поле няма ценни ресурси, които да бъдат изкопани, унищожаването на околностите на града може да има непредвидени последици. Учените предупреждават, че евентуални шлейфове или изхвърляния, предизвикани от минното дело, могат лесно да залеят забележителното местообитание. Затова някои експерти призовават Изгубеният град да бъде включен в списъка на световното културно наследство, за да се защити природното чудо, преди да е станало твърде късно.
