Из цялата страна съществуват десетки места, които пазят спомена за по-оживено време, но днес са оставени да се рушат. Международният младежки център в Приморско е сред тях - видеокадри от комплекса, който някога е посрещал младежи от различни държави, събраха стотици коментара, изпълнени с носталгия, гняв и разочарование.
Видео в социалната мрежа показва опустели помещения, рушащи се тавани, изпочупено обзавеждане и растителност, която постепенно превзема сградата. Атмосферата напомня декор от апокалиптичен филм.
Само за кратко време публикацията събра над 650 коментара. Повечето хора не обсъждат единствено състоянието на сградата. Те говорят за спомените си, за пропуснатите възможности и за съдбата на място, което десетилетия наред е било символ на младежкия живот по Южното Черноморие.
Дълги празни коридори, помещения с падаща мазилка, изпочупени мебели и конструкции, през които вече растат дървета и храсти... Природата постепенно си връща територията, а следите от някогашния живот почти са изчезнали.Много от коментиращите си спомнят годините, когато ММЦ е посрещал младежи от различни европейски държави, организирали са се концерти, фестивали и летни лагери.
„В ММЦ се омъжих, т.е. тук намерих съпруга си през 1983 г. Как да не ме боли сърцето, пълна разруха...“, пише жена.
Друг потребител си спомня: „Най-хубавите ми лета като млада бяха тук! Само млади хора, весели, щастливи, дискотеки, забавления. Прекрасно беше! Сега е разруха...“
Сред коментарите има и хора, работили в комплекса.
„Работила съм там. Идваха Лили Иванова и Васил Найденов, все големи имена. За жалост всичко в милата ни родина се унищожава“, гласи един от тях.
Не липсват и остри критики към институциите. Част от потребителите смятат, че сградата е можела да бъде запазена и използвана, вместо да бъде оставена да се руши.
„Просто не е за вярване докъде може да стигне разрухата. Това място бе средище на младежи от цял свят. Това е златна мина за Община Приморско и за България“, коментира друг потребител.
В дискусията се появиха и политически оценки за причините, довели до сегашното състояние на комплекса. Част от коментарите обвиняват прехода след 1989 година за изоставянето на подобни обекти, докато други говорят за липса на последователна политика за тяхното опазване.
Независимо от различните мнения по темата, реакциите показват едно общо чувство. За много хора ММЦ не е просто стара сграда, а място, свързано с лични истории, приятелства и спомени, които днес контрастират рязко с гледката на празните коридори и рушащите се помещения.
