Докато хората по света се опитват да свикнат със социалната дистанция, много интересно е да се види какви забележителни неща могат да се случат докато човек е сам. Това важи с пълна сила за едно малко градче, в което живее само един човек.
В отдалечените северни части на американския щат Небраска, на няколко километра от границата с Южна Дакота, дълъг черен път пресича прерията и златните житни поля и води до центъра на Монови – място, което можете да огледате цялото, ако се качите на неговите бали със сено.
Там ще видите изоставена църква, чиито празни пейки сега са затрупани с гуми на трактор, а срещу нея гниещия скелет на товарен асансьор за жито. Трева и бурени се вият около разпадащите се останки от домове, които се сриват под собствената си тежест.
Кой е най-източният град в Русия и на какво е столица
В бяла ниска сграда, чиято боя се бели от фасадата, 84-годишната Елси Ийлър обръща парчета свинско и отваря бири за двойка редовни клиенти под знак, на който пише: „Добре дошли в световно известната таверна Монови. Най-студената бира в града!“
Това е най-малкият град в САЩ.
Животът на Ийлър като единствен обитател на призрачен град е доста праволинеен. Всяка година тя слага табела в единственото работещо нещо там – нейния бар, агитиращ за кметските избори. Тя гласува за себе си. Изисква от себе си да изработи годишен план за града, който да осигури щатско финансиране, и след това събира около 500 долара данъци годишно пак от себе си, с които поддържа трите улични стълба на града да работят, както и водата да тече.
„Когато подавам молба до щата за разрешителни за алкохол и цигари всяка година, те ги препращат до секретаря на селото, който съм аз. Получавам ги като секретар, подписвам ги като чиновник и ги връчвам на себе си като собственик на бар“, обяснява тя пред Би Би Си.
Тя прави и списък с празните жилища, в случай, че някой пожелае да се премести в някоя от западащите сгради и да удвои населението на града.
През 30-те години Монови бил шумна гара на железния път Елхорн. Там живеели 150 души, имало магазини, ресторанти и дори затвор. Ийлър израснала във ферма до града и срещнала Руди в началното училище.
След училище Руди се записал във американските ВВС и служил във Франция по време на Корейската война. Ийлър заминала за Канзас и започнала да работи в авиокомпания, мечтаейки да стане стюардеса. Завърнала се у дома и се оженила за Руди на 19, след което родила две деца.
На Руди му хрумнала идеята да се ремонтира старата таверна, която някога била на бащата на Ийлър. Кръчмата отворила през 1971 година. По това време, обаче, градчето вече заапочнало да се разпада. Условията за земеделие се влошили, а икономиката запончла да се срива, цялата общност започнала да изчезва.
Последното погребение, състояло се в дървената църква на Монови, било на бащата на Ийлър през 1960 г. След това пощата и последните три магазина затворили, последвани от училището. И двете деца на Ийлър напуснали, за да си търсят работа.
През 80-те години градът имал вече едва 18 жители. 20 години по-късно последните двама обитатели – Руди и Ийлър, все още работели в таверната.
Ийлър може да живее сама, но далеч не е самотна. Всяка сутрин тя ходи пеша до таверната (с изключение на понеделник, когато си дава почивка), за да отвори в 9. Повечето от нейните редовни клиенти живеят на разстояние от 30 до 50 км и тя ги е познавала през по-голямата част от живота си. Други пътуват по 300 км от Линкълн и Омаха, за да я видят какво прави.
Таверната на Монови прилича на голяма дневна, в която се събира общността. Докато Ийлър прави бургери и хот-дог в кухнята, семействата разглеждат уведомления за дипломиране, покани за кръщенета и картички от почивки, закачени на дъските по стените.
Хората пътуват по един час за редовната игра на карти в неделя вечер и Ийлър обикновено не затваря до 21.30 ч., когато нещата утихват.
В града има още една обществена сграда, която се намира до таверната и на няколко стъпки от дома на Ийлър – библиотеката на Руди. Нейният съпруг бил страстен почитател на книгите. Преди да почине неговото последно желание било личната му колекция от книги да се превърне в обществена библиотека. Той отделил специално помещение, в което събрал своите 5000 книги и списания, а след смъртта му децата му довършили проекта. Ключът към библиотеката днес се пази в таверната.
След смъртта на Руди Монови станал единственият град в САЩ с един жител. Това го направило обект на голямо внимание.
Разходка в столицата на Таджикистан. Домати за 50 стотинки и дъх на провинция
Днес Ийлър има четири книги за гости, подписани от посетители от цял свят. „Честно казано, не му отдавах голямо значение, но сега се чувствам добре, че привлякох внимание към тази част ос света“, признава тя.
„Знам, че винаги мога да се преместя близо до децата си или да остана с тях, когато си искам, но тогава ще трябва да създавам нови проятелства. Докато мога да съм тук, това е мястото, където искам да бъда. Предполагам, че с възрастта е все по-трудно да си промениш навиците“, добавя тя.
