На върха на света в архипелага Шпицберген (Свалбард), който се намира между Норвегия и Северния полюс, има едно място, за което светът почти е забравил.
Това е руско миньорско селище, създадено от шведите през 1910 година и продадено на СССР през 1927 година, пише unusualtraveler.com.
Селището, носещо името Пирамида, е напълно изоставено през 1998 година.
Мъртвият остров: Защо хиляди напуснаха домовете си, превръщайки го в нещо зловещо
В своя разцвет през 80-те години населението му е било над 1000 души – предимно миньори от полярния регион и техните семейства. Сега там живеят и работят едва 8 души, всички заети в туризма.
Те, обаче, усилено се трудно да възстановят сграда, която да помогне за засилването на туризма в Пирамида.
Селището носи наименованието си от пирамидалната форма на планината, в подножието на която е разположено.
През 80-те години Пирамида бил като всеки друг град по света с кино с дневна прожекция, библиотека с 50 000 книги, закрит отопляем басейн, бензиностанция, парник с пресни зеленчуци, където се отглеждали домати, краставици, марули, чушки и т.н.
В града се отглеждали прасета, кокошки и добитък. Отоплението и електричеството идвали от въглищата, които миньорите изкопавали. Градът бил почти напълно самодостатъчен.
И както навсякъде в Съветския съюз, имало училище, детска градина и спортна зала. И разбира се неизменна статуя на Ленин – най-северно разположената в света. Тя се намира точно пред спортната зала.
Градът си има и свой знак, създаден от художник, който живеел в Москва и никога не бил виждал полярна мечка. Затова я нарисувал като куче без опашка.
Пирамида се считал за много добро място за работа и живеене в СССР. Тук дори внесли трева от Сибир, за да му придадат по-приветлив вид. Хората, които работели тук две години, печелели достатъчно пари, за да си купят приличен апартамент в Москва.
Градът бил планиран да се превърне в идеално социалистическо общество. Освен това бил един от малкото, в които всеки чужденец можел да пристигне без виза. Той служел за витрина на най-доброто от СССР.
Но когато съюзът се разпаднал през 1991 година, населението рязко намаляло, а през 1998 година бил напълно изоставен. Само няколко миньори останали там. Скоро след това бил напълно забравен.
Заради студения климат повечето сгради си стоят така, както са оставени, но след като туристите започнали да преоткриват мястото от 2013 година насам и да си взимат разни неща, сега повечето сгради са затворени и, за да ги разгледате, ще ви трябва водач.
Посещението на Пирамида днес е като пътуване назад във времето в СССР към една забравена епоха на 78 градуса на север, където сякаш всички са си тръгнали внезапно. Всъщност въпреки че обезлюдяването станало за месеци, последното училище затворило през 1993 година.
По прозорците все още има цветя, по стените – семейни снимки, чиниии по масите и т.н.
Това, което не се е променило в Пирамида, обаче, е фактът, че селището няма пътища към никоя друга част на Шпицберген. Единственият начин да стигнете до там е с лодка през лятото или със снегоход през зимата.
Това само по себе си е приключение, особено през зимата, когато трябва да карате по замръзнал ледник и Билефиорд, за да стигнете до Пирамида в най-студените месеци.
През лятото от средата на май до началото на октомври, когато водата е без лед, до там може да се стигне с лодка от Лонгирбюен – най-големия град в Шпицберген.
Най-прочутите в света метростанции-призраци
През трите месеца на полярна зима градът е затворен и единствените посетители са скитащи се полярни мечки, които живеят в района заедно с арктическите лисици и елени.
Едионственото място за настаняване е наскоро реновираният хотел „Пирамида“. Отвън той изглежда в типичен съветски стил, който вътре се е запазил само в някои част. В града има и поща – втората най-северна в света, и добре зареден бар. В пощата има и магазин за сувенири.
