Ла Ринконада се счита за най-високия град в целия свят. Условията на живот тук са много тежки. Селото обаче, освен всичко друго, е истинска златна мина, която не е регулирана от нито едно правителство. На надморска височина от 4876 метра непрекъснатото производство е в разгара си: 50 000 души работят денем и нощем, мечтаейки да забогатеят.
Селото е построено на спираща дъха височина от няколко километра и се намира в сянката на Бела Дурмиенте - ледника Спящата красавица.
Забранената планина, която никога няма да изкачите
Можете да стигнете до града само като преодолеете опасен път. Тази планинска пътека е покрита с хлъзгава трева, камъни, кал - и, разбира се, коварен лед.
Туристите не стигат често до Ла Ринконада. Тук няма абсолютно никаква инфраструктура и представителите на правителството се появяват само веднъж на няколко години.
На такава голяма надморска височина мнозина имат проблеми с дишането. Жителите на Ла Ринконада вече са свикнали с това, но туристите често припадат.
Тук живеят бедно, но честно. Икономиката на града се основава на нерегламентирани златни мини, открити в изобилие дори в селището.
Как пътува британското кралско семейство – истината ще ви шокира
Между 2001 и 2009 г. цената на златото се е повишила с 235%. Нови хора пристигнали в града и сега населението му се движи около 50 000.
По-голямата част от населението се състои от оптимистични перуанци, всеки от които мечтае да забогатее в златните мини. Тук няма традиционна заплата: всички работници могат да искат част от добитото злато в мината.
Добиването на злато се извършва в Андите в продължение на много векове. Хората от Ла Ринконада ходят ежедневно в мини, пълни с опасни газове, живак и цианидни пари - липсата на кислород се счита за недостойна тема тук.
Жените нямат право да влизат в мините. Вместо това те действат като помощни работници. Този например прави метални крепежни елементи за тавана на мина.
Първоначално тук е била построена една малка мина. Нейните основатели не биха могли да предвидят такъв наплив от хора - това е причината градът да няма болница или друга инфраструктура, необходима за нормалния живот.
В града няма течаща вода, а изграждането на канализационна система изглежда напълно невъзможно. Изхвърлянето на отпадъци е личен въпрос за всеки местен жител.
Някои хора предпочитат да изгорят боклука си или да го изнесат извън селището.
Други просто изхвърлят отпадъците там, където има свободно място.
Липсата на канализация и минните операции доведоха до сериозно замърсяване с живак на земята на Ла Риконкада. Това вещество има изключително негативен ефект върху нервната система, причинявайки сърбеж, парене и обезцветяване на кожата.
Местните жители трябва да осигурят собственото си забавление. Най-често те прекарват времето в едно от кафенетата, построено от миньори за миньорите, или играят футбол.
Езерото, което виждате на заден план, също е силно замърсено с живак и цианид. Цялата тази вода се използва от жителите на града.
