В Литва има едно място, при посещението на което човек просто няма как да остане равнодушен. Нарича се Хълмът на кръстовете, а посетителите ги побиват тръпки, когато се изправят пред него.
Изуството за изработване на кръстове в Литва е уникално и е включено в списъка с културното наследство на ЮНЕСКО.
Веселото гробище в Румъния – място, където да се посмеете СНИМКИ
По ирония на съдбата Литва е последната страна в Европа, отказала се от езичеството и заменила го с католицизма през 14-и век. А само допреди няколко десетилетия хората бяха заплашени от преследване и затвор за издигане на кръстове в рамките на СССР, съобщава „Ройтерс“.
Поставянето на кръстове било забранено и в Царска Русия след опит за въстание през 1863 година.
Всички тези неща, обаче, не попречили на възникването на Хълма на кръстовете в Северна Литва. Там днес са издигнати над 200 000 кръста от всякакви размери и форми. Мястото се е превърнало в любимо за поклонение на католиците.
За разлика от лутеранските си съседи Латвия и Естония, в Литва доминира католическата църква, както и в южната ѝ съседка Полша, с която двете векове наред са били в съюз.
„Традицията по изработването на кръстове в Литва датира от около 400 години и е оцеляла до наши дни въпреки забраните и репресиите“, разказва Але Пасиулпайте от Литовския фолклорен културен център във Вилнюс.
„Тя не би оцеляла толкова дълго, ако не беше толкова дълбоко вкоренена у литовците“, добавя той.
Изработването на кръстовете включва не само традиционни разпятия с орнаменти, лъчи и ореоли, но също и кръстове, приличащи на стълб, стълбовидни олтари и статуи на светци.
Стълбовидните олтари са сред най-често срещаните паметници в литовската народна култура. Те се поставят до домовете, на полето и близо д пътища и реки, защото се вярва, че могат да предпазят хората от бедствия и болести.
Сред най-популярните фигури за изобразяване са Свети Георги – покровител на домакинствата, и Света Исидора – покровителка на фермерите.
Мнозина вярват, че традицията с олтарите идва от предхристиянския период.
Смята се, че първите кръстове на Хълма са поставени след неуспешния бинт срещу Царска Русия, когато роднините на избитите, които не можели да погребат телата им, започнали да издигат разпятия на издигнатото място.
Хълмът бил разрушаван два пъти по време на Съветския съюз, когато религията била забранена, но литовците продължили да ходят тайно там и да слагат нови кръстове, въпреки тайните агенти, които обикаляли района. След като страната става независима през 1991 година, хълмът става символ на идентичността, на религиозното и културното наследство на нацията.
За възникването на хълма се разказват няколко любопитни легенди. Според едната фермер, чиято дъщеря била много болна, сънувал една нощ жена, облечена в бяло, която му казала да направи дървен кръст и да го сложи на близкия хълм. Той направил това и, когато се прибрал вкъщи, дъщеря му била здрава.
Естествено след това мнозина повторили постъпката му, надявайки се на чудо за своите роднини.
Един от най-известните кръстове е статуя на Исус, седящ под покрив. Твърди се, че тя символизира тайното почитане на бога и отразява времената, когато религията е била забранена.
Руският Град на мъртвите – най-зловещото място в Европа, от което никой не излиза жив ВИДЕО
В наши дни броят на кръстовете продължава да расте, като посетителите оставят нови в памет на любими хора или надявайки се да им бъде изпълнено съкровено желание.
Хълмът се намира на 12 км от град Сиаулия. До него се стига лесно с влак или автобус от Рига, както и с автобус от Рига и Каунас. От Сиаулия до Хълма се стига бързо с такси или автобус, а може и с колело или пеша, когато времето позволява.
