В повечето култури не се гледа с добро око на това да се шегуваш с умрелите. Особено в Източна Европа, където около смъртта витае една безкрайна скръб, придружена огромно чувство на респект и страхопочитание.
Гробищата пък обикновено са едни мрачни места, където тежката тишина се нарушава единствено от безутешен плач.
Не така, обаче, стоят нещата в един малък румънски град. Там местните жители са се научили да приемат смъртта с усмивка и дори надгробните камъни украсяват цветно и закачливо.
Българска пътешественичка разкри къде е най-красивото гробище на света
Заради това гробището в Сапанта се е превърнало в туристическа атракция. Най-забавното в него са епитафиите, често под формата на забавни стихчета.
В тях по забавен начин се разказват истории за живота на починалия, а често и негови мръсни тайни.
Например в свободен превод едно такова надгробно стихче гласи:
„Под този тежък кръст
лежи моята тъща клета.
Тя живя три дни по-късно –
Аз ще бъда тук, а тя ще чете.
Ти, който минаваш оттук,
опитай се да не я будиш.
Защото ако се върне вкъщи,
ще ми отхапе главата.
Но аз ще се правя,
че тя няма да се върне,
Стой си тук,
моя скъпа тъщо!“
Учени установиха какво изпитват хората през последната година от живота си
Традицията е започнала от селския дърводелец Стан Йоан Патрас, който получил задачата да прави кръстове и надгробни камъни от дъбово дърво. След като отидат на традиционното тридневно погребение, местните жители обикновено отиват в кварталната кръчма да пият и да разказват истории за починалите.
Патрас започнал да превръща тези истории в кратки поеми и започнал да ги издълбава върху дъбовите дъски. Първия си стих върху гроб създал около 1935 година. Продължил да прави това до смъртта си през 1977 година.
Смята се, че е създал над 800 уникални надгробни плочи. След смъртта му неговият ученик Димитро Поп взел занаята му и продължил традицията.
В наши дни, когато някой в градчето умре, семейството идва при Димитро Поп и го моли да направи кръст, който той изработва ръчно в малката работилница зад дома си. Той боядисва дървото в синьо и го украсява с флорална рамка и плетеница от цветове.
След това рисува какртини, иобразяващи живота на починалия, и съчинява стихотворение. Поп сам решава каква рисунка да нарисува и какво стихче да постави. Стиховете му обикновено носят черен хумор и разказват смешни истории за изневяра, различни провинения и пристрастеност към алкохол.
Например на гроба на Георге Басулти – касапинът, е нарисувано как той реже агне със атър, а в устата му има лула. Отдолу пише:
„Докато живеех на този свят
одрах много овце,
приготвих хубаво месо,
за да можете да ядете спокойно.
Предлагам ви хубаво тлъсто месо
и добър апетит.
Йоан Тодеру обича коне, но казва от гроба:
„Нещо друго обичах много –
Да седна на масата в кръчма
до нечия чужда жена“.
Дори трагичните истории са почетени красиво – като смъртта на 3-годишно момиченце, загинало в автомобилна катастрофа. От нейната епитафия струи гняв:
„Гори в ада, проклето такси,
което дойде от Сибиу!
От всички места в тази страна
ирябваше да спреш тук.
До моята къща ме удари
и ме прати на смърт под земята
и остави родителите ми изпълнени със скръб.“
Дърводелецът Поп казва, че досега никой не се е оплаквал от римите му. „Това е истинският живот на човека. Ако той обича да пие, казваш това. Ако обича да работи, казваш това. Няма нищо за криене в този малък град“.
Стряскащо! Гробове лежат точно върху пистата на действащо международно летище СНИМКИ
„Семействата всъщност искат истинския живот на човека да бъде представн на кръста“, добавя той.
Днес така нареченото „Весело гробище“ е част от местната туристическа обиколка и се посещава от хиляди хора всяка година.
