Представете си общество без бащи, без брак или развод, в което семейството като „ядро на общността“ не съществува. Бабата сяда на почетното място на масата, синовете и дъщерите ѝ живеят с нея, заедно с децата на дъщерите и всички нататък по майчина линия.
Мъжете не са нещо много повече от придатък, донори на сперма, които оплождат жените, но имат малка или никаква роля в отглеждането на децата.
Този прогресивен феминистки свят – или останал от миналото матриархат, ако предпочитате, съществува в долината на Юнан, Югозападен Китай, на източните склонове на Хималаите.
Около 100 са племената, които още бягат от всякакъв контакт с цивилизацията
Там древното племе от тибетски будисти, наречено мосуо, живее по изненадващо модерен начин. Жените се считат за равни, ако не и по-висшестоящи от мъжете. Представителите и на двата пола имат колкото си искат сексуални партньори без никой да ги съди.
Големите семейства, в които влиза цялата фамилия, отглеждат децата и се грижат за възрастните. Може ни изглежда утопично? Дали този начин на живот може да оцелее дълго?
Чу Вейлонг, успешна адвокатка от Сингапур, решава да напусне работа и да посети Китай, откъдето са предците ѝ. Тя предприема пътуване до колоритната общност на мосуо – които живеят в няколко села около планина и езерото Лугу, където ходят много туристи, пише „Гардиън“.
Скоро тя открила, че децата там „принадлежат“ само на майките си. Биологичните им бащи живеят в домовете си, управляваните от техните собствени баби. Един млад член на мосуо се отглежда от майка си, бабите лелите и чичовците си.
От гледната точка на външните хора, особено на тези от Китай, мосуо са осъдени като общество на самотните майки.
„Децата се раждат извънбрачно, което в Китай все още е необичайно. Но мосуо не го виждат така. За тях бракът е непонятна идея, а детето е без баща, просто защото обществото на придава важност на бащинството. Традиционното семейство, както ние го разбираме, съществува, но просто под друга форма“, казва Уайхонг.
Мъжете и жените имат т.нар. „ходещ брак“ – елегантно наименование на традиционно потайните и осъждани „забежки“ с любовници, наричани „аксия“.
Ако шапката на мъж виси на дръжката на вратата на дома на жена, това е знак за другите мъже да не влизат. Може да става дума само за една нощ, но също и за редовни срещи, които могат да прераснат в моногамни връзки и дори доживотно партньорство. Тези срещи могат и да завършат с бременност, но не е задължително.
Двойките, обаче, никога не живеят заедно и никой не казва „Да“ пред олтара.
„За жените аксия често е приятно отклонение от скуката на ежедневния живот, но също така и потенциален донор на сперма“, обяснява Уайхонг.
Жените притежават и наследяват имущество, отглеждат растения, ръководят домакинствата – готвене, чистене и грижа за децата. Мъжете осигуряват физическата сила – орат, строят, поправят къщи, колят животни и помагат при вземането на важни решения за семейството, въпреки че последната дума винаги има бабата-матриарх.
Частен детектив издаде как да хванем в крачка кръшкачите
Мъжете нямат никакви бащински задължения. Често жените не знаят кой е бащата на детето им и това не се заклеймява по никакъв начин. Мъжете имат сериозни задължения като чичовци на децата на сестрите си.
Всъщност, наред с по-възрастните чичовци в домакинството, които обикновено са втори по влияние, по-младите чичовци оказват същественото мъжко влияние върху децата.
„Мъжете мосуо са феминисти по всички правила. Момчетата нямат против да се грижат за по-малките си сестри или да водят малките си братя за ръка“, посочва Уайхонг.
При отсъствието на брака като цел, единствената причина един мъж и една жена да имат нещо, наподобяващо връзка, е любовта или просто защото им е приятно да са заедно. Ако това се изчерпи, традиционните причини да останат заедно – заради децата, обществото или финансовата изгода, не важат.
Не е изненада, че в тази общност майчинството е на особена почит. За младата жена мосуо това е целта на живота ѝ. Никога не може да ѝ бъде зададен въпросът дали случайно не иска да няма деца.
Ако една жена не може да има деца или ражда само момчета, тя обикновено осиновява момиче. То може да е от далечно семейство, но най-често вземат момичета от братовчеди по майчина линия.
„Допреди няколко поколения, преди Китай да въведе закона, забраняващ раждането на повече от едно дете, семействата били огроми. В района има много братовчеди“, казва Уайхонг.
Американските жени: Стереотипи и реалност
Нещата все пак се променят. Откакто туристите, предимно китайци, започнали да пристигат в началото на 90-те години на 20-и век и донесли със себе си асфалтирани пътища, летище и работа за мосуи, традициите започват все повече да се усещат като остарели.
Образованието също оказва влияние. В Лугу има основно училище, но най-близкото средно училище е на 100 км. Повечето представители на мосуо са доволни и само с основно образование. Туризмът им дава достатъчно работа.
Коментирай