Замъците Белнцона са една от най-популярните атракции в швейцарския кантон Тичино (Тесин). Със своите стени, които стоят и до днес, те са единственият средновековен военен комлекс в района на Алпите.
Посещението в замъците, което става с помощта на туристически влак, е едно истинско пътуване в историята. Стратегическото положение на Белинцона на кръстопътя на алпийските пътища, свързващи Севера с Юга, е причината в продължение на 400 години той да се развие като важен отбранителен комплекс с три замъка, кули и градски стени.
Херцозите на Милано са тези, които укрепили долината на река Тичино. Целта им е била да спре швейцарските конфедерати от разширяване на юг. Този проход, в най-тясната част на долината, е единственият път на север.
Кастелгранде
За да стигнете до първия замък – Кастелгранде, може да вземете асансьора от Пиаца дел Соле или пеша да се изкачите по алеите, които започват от историческия център на града. Този замък, подобно на останалите, е достъпен и с малък туристически влак, който тръгва от Пиаца Колегиата, съобщава ticinotopten.ch.
Кастелгранде, който през 80-те и 90-те години е бил обект на прецизна реставрация, ръководена от архитекта Аурелио Галфети, има две високи кули и назъбени стени, които са частично достъпни пеша. Там се намира музей, разказващ историята на града, в който има временни експозиции и добър ресторант, ръководен от туристическото училище на кантон Тичино.
Мястото, на което се намира Кастелгранде, е с богата история и археологически открития, потвърждаващи, че то е обитавано още от епохата на неолита. Разкопките са показали, че първите укрепеления са от 4-и век сл. Хр.
Замъкът, какъвто го виждаме днес, е построен на няколко етапа и претърпял няколко реставрации. Строителството на замъка започва през 13-и век, разшрирен е в периода 1473-1486 г. и след това е реставриран през 17-и и 19-и век.
Бялата и Черната кула са от 13-и и 14-и век и са високи 27 и 28 метра.
Монтебело
От Кастелгранде можете да стигнете до Монтебело, разположен на отсрещния хълм, като се спуснете по стълбището, водещо до Пиаца Колегиата и изкачите алеята, съседна на едноименната църква.
Замъкът се оживява по време на събитието „Ла Спада неле Рока“, което се провежда през пролетта. Тогава благородни дами, конници, стрелци и музиканти, облечени в прекрасни костюми, могат да бъдат видени покрай стените. В замъка има археологически и исторически музей/
Монтебело е името на хълма, на който се намира замъка, на 90 метра над Кастелгранде. Защитните стени на стария град започват от тук и се съединяват с тези на хълма Сан Микеле. Все още има част от тези две стени, които пазят северната и южната страна на крепостта.
Най-вероятно замъкът е построен от фамилията Рускони от Комо, която го държала дълго време, дори при управлението на Висконтите. Външните дворове с кулите и „Риверино“ били са построени от имженерите на Сфорца през 15-и век. По време на швейцарската окупация замъкът е нареен Кастело ди Свито, но е преименуван на Кастело ди Сан Мартино, когато Тичино става независим кантон.
Към края на 18-и век замъкът е придобит от фамилията Гирингенли, която го остъпва на кантона през 1903 г. по повод 100 години от неговата независимост.
Сасо Корбаро
Третият замък – Сасо Корбаро, доминира пейзажа в града и предлага великолепен изглед. До него може да се стигне от Монтебело по пътеките през лозята или с кола по отбивките от пътя. В него има изложбени зали и отличен ресторант.
Фамилията Сфорца построила този замък, кръстен на името на хълма, на който се намира, през 1479 г. след разгрома на миланските войски в Битката при Джорнико. Проектиран и завършен е за невероятно краткия период от 6 месеца от военния инженер Бенедето Ферини от Флоренция, който починал от чума малко след това.
Доминиращата позиция на замъка на 230 метра над града осигурявала по-добра защита на долината на Тичино. Замъкът, който е с удивително геометрична форма, се намира в квадратен двор, обграден от масивни стени, дебели до 4,7 метра.
Наблюдателната кула на южната страна е все още почти непокътната. В началото на швейцарската окупация замъкът е известен като Замъкът Унтервалден, но през 1818 г. е преименуван на Санта Барбара. Днес се нарича Сасо Корбаро или Кастело ди Кима.
През 1798 г. е изоставен и започнал да се запада. Щял да се разруши напълно, ако кантонът не е намесил през 1870 г. и го прехвърлил на организация, която смятала да го превърне в хотел. След това минал в ръцете на три семейства от Белинцона, който го направили лятна резиденция.
7 уникални места в Швейцария, за които местните не искат да знаете
През 1919 г. държавата си връща собствеността на замъка и започва реставрация, включително построяването наново на „Ривелино“ (външния двор), портите, параклиса от 17-и век и кладенеца.
