Ако споровете около кадрите с кацането на американци на Луната не стихват, то „марсонавтите“ не крият, че са заснели своето „кацане на Марс“ на Земята. По-точно, на остров Девън, който е и най-големият необитаем остров на нашата планета.
Той е разположен западно от Греналандия и принадлежи на Канада. Площта му е цели 55 247 кв. км, но е невъзможно да се живее там заради суровия климат.
Последният опит за изграждане на функциониращо населено място там е от 30-те години на 20-ти век (без да се брои граничният пост, открит в началото на Втората световна война и премахнат през 50-те години).
Островът, на който туристите плащат колкото си решат
Тогава дори представителите на инуитите, които се преместили тук от съседната Бафинова земя, не можели да живеят в Девън.
Причината е, че там е студено – по-студено, отколкото на съседните острови. През дългите зими температурата е под минус 50 градуса по Целзий, а през краткото лято никога не не е по-висока от плюс 10.
Като цяло условията за живот не са много добри – камъни, сняг, лед, минимален животински свят и бедна растителност. Освен това островът е „украсен“ и с кратер, наречен Хотън (Haughton), чиято възраст учените изчисляват на около 39 млн. години.
Диаметърът на метеорита, чието падане е образувало кратера, се изчислява на 2 км. Самият кратер е с диаметър около 24 км.
Тук има и други атракции – реки, езера и дори подземни езера, открити на дълбочина около 550-750 метра с помощта на радар, за които се смята, че са много по-солени от водата в океана.
Освен това там е и каньонът, наречен „Астронавт“, за който се смята, че много прилича на депресиите на Марс. Всъщност целият остров Девън напомня на Марс и с това стана известен – първо като официално „копие“ на Марс, както и като място, на което се твърди, че НАСА прави кадри, които после пробутва за снимки от истинския Марс.
Тази теория на конспирацията все още е много популярна и аргументите на нейните привърженици и критици, както винаги, никога не стигат до крайно решение. Някои хора по принцип смятат, че всички снимки от марсохода са 3D изображения и нищо повече.
Безспорно пейзажите от Девън и кадрите, които идват от истинския марсоход, са много сходни. С тази разлика, че на снимките от Марс няма вода, сняг и растителност, а островът има всичко това.
Като оставим конспирациите настрана, НАСА и други организации, свързани с подготовка за полети до Марс, действително са провеждали и провеждат свои експерименти на Девън. На острова е създадена специална сезонна изследователска база.
Тя работи само през лятото, въпреки че на теория би трябвало да работи и през зимата, защото все пак е изчислено, че температурата на повърхността на Марс е около минус 63 градуса по Целзий. Лагерът на острова изглежа като „марсианска база на бъдещето“ (според самите изследователи), а ходенето навън със скафандри не е нещо необичайно.
Всъщност това е част от подготовката за живот на Марс – ходене със скафандър, отглеждане на растения в „извънземна“ база, тренировъчно пробиване на повърхността на планетата и изучаване на почвата, тестване на прототипи на марсоходи и т.н.
Освен с тежките природни условия, бъдещите астронавти се сблъскват и с живота в изолация, каквато предлага животът на необитаем остров.
Всички марсиански тренировки се провеждат близо до Хотън, където на практика няма живот. В чест на кратера е кръстен и самият изследователски проект, в рамките на който работи базата на „марсонавтите“ - Haughton Mars Project Research Station.
На острова има малко равнинна площ, която е слабо приспособена за животни. Там местната фауна се представлява от зайци, вълци и различни птици, но основният ѝ представител са мускусните бикове (овцебикове).
Колкото до следи от пребиваването на хора, на острова могат да се намерят останки от съществуващо селище – не само жилища, но и сграда на полицията, например. На Девън има и гробище, което е вероятно най-северното в света. Там има само четири гроба.
Остров Девън, който е част от островите Кралица Елизабет, получава наименованието си в чест на графство Девъншир в Англия. Въпреки че е открит през 1616 г., той получава името си едва през 1819 г.
Подводният град в Куба – това ли е изгубената Атлантида? СНИМКИ
Открит е по време на експедиция на Уилям Бафин и Райън Байлот, които търсят северозападен път от Атлантическия до Тихия океан. Близките острови Бафин и Байлот вече били кръстени на двамата изследователи и явно трябвало да се търси друго име за новия остров.
По ирония на съдбата земите и проливите, открити от Бафин, не намерили място на новите карти. По някаква причина в Англия не вярвали на откритията му. Нужни били над 200 години, за да бъдат те преоткрити.
