На официалната страница на правителството на Бурятия се появи публикация, посветена на езерото Соболхо. Намира се близо до село Домна в Еравнински район.
Местните избягват това място. Сред хората се носят много слухове и легенди за това как хората са изчезнали безследно в езерото. Природният обект е наистина уникален. Водната повърхност е малка, но на много места е невъзможно да се измери дълбочината, пише изданието. „Учените са използвали различни методи, за да определят разстоянието до дъното. Ако измерванията са били успешни, тогава дълбочината е била равна на височината на висока сграда, което е необичайно за малките водоеми.
В повечето случаи инструментите не могат да определят дъното. Изследователите смятат, че под Соболхо има цяла мрежа от канали и силните подводни течения могат да доведат до смъртта на хора и животни.
Сексизъм и йерархия: Стюардеса на частна яхта се оплака от работата си
Жителите на Еравна го наричат и „Бермудския триъгълник”, и „местното езеро Лох Нес”, и „бездънно”, и дори „езеро убиец”. Това е така, защото наистина е обвито в неразгадани мистерии.
Изглежда, че това се случва. Но това, което се случва със Соболхо, не вдъхва нищо друго освен ужас - удавени хора се намират на десетки километри от езерото, а през нощта от него се излъчва мистериозно розово сияние.
Туристи останаха затворени заради най-силния снеговалеж от 25 г. насам и станаха онлайн звезди ВИДЕО
Преди повече от десет години историята на Соболхо заинтересува учените от Сибирския клон на Руската академия на науките. Специалистите обясняват бездънността му със специалната структура на земната кора в тази област. Тук има разломи, образувани поради бушуващи вулкани преди векове. Изследователите предполагат, че дъното е много по-широко от самото езеро и има течения, които са по-скоро като обикновени реки, но само че под земята. И тези подводни канали свързват Соболхо с други водоеми.
Може би това обяснява една от основните загадки - защо телата на удавени хора и труповете на крави се откриват на съвсем различни места. Може би говорим за цяла мрежа от подводни тунели, пещери и дори галерии, чийто брой може да достигне десетки или дори стотици.
Местните си спомнят как в средата на 90-те години един от водолазите успява да стигне от Соболхо до друго езеро през подводен канал. В същото време той почти се изгубил сред множеството подводни пътища.
