На японския остров Аошима живеят около 80 котки и едва няколко възрастни хора. Някога мястото е било процъфтяващо рибарско селище с близо 900 жители, но днес е известно като „Островът на котките“ – пространство, където животните се разхождат свободно, обитават изоставени къщи и посрещат всеки пристигащ ферибот. Зад тази привидно идилична картина обаче стои история за демографски срив, генетика и постепенно изчезване.
Аошима е малък остров с дължина около 1,6 км във вътрешното море Сето Найкай, в префектура Ехиме, достъпен само с ферибот от пристанище Нагахама, който пътува два пъти дневно за около 30 минути. Котките се появяват там още през XVII век, когато рибари ги довеждат, за да се справят с плъховете. С упадъка на риболовната индустрия хората напускат, а котките остават и започват бързо да се размножават без естествени врагове.
Живот сред руини и генетични особености
През периода 2015–2018 г. на острова е имало между 120 и 200 котки срещу около 15 души, предимно пенсионери над 75 години, като съотношението е достигало 36 към 1. Днес няма хотели, магазини или дори автомати за напитки, а котките живеят в рушащи се сгради, хранени основно чрез дарения от хора от цяла Япония.
Ключова фигура е Наоко Камимото – местна жена на около 70 години, известна като „котешката майка“, която ги храни два пъти дневно и се грижи за тях.
Интересен феномен е, че повечето котки са рижи или костенуркови. Това се дължи на т.нар. „ефект на основателя“, при който малка група животни предава своите гени на цялата популация. Изследване от 2023 г., публикувано във Vavilov Journal of Genetics and Breeding, показва, че честотата на алела за оранжев цвят е сред най-високите в Япония, докато други генетични варианти липсват.
Стерилизация, изчезване и несигурно бъдеще
През 2018 г. заради невъзможността на застаряващите жители да се грижат за стотици животни е проведена масова стерилизация, обхванала около 210 котки. Оттогава не са се раждали нови, а броят им е намалял от около 200 преди десетилетие до около 80 днес. Всички са на възраст над седем години, като се смята, че една трета страдат от заболявания вследствие на инбридинг.
Населението на острова също почти е изчезнало – от около 900 души след Втората световна война до едва четирима днес. Според данни, цитирани от „Ню Йорк Таймс“, през 2023 г. жителите са били петима. Съществува реална вероятност Аошима скоро да остане напълно необитаем.
В Япония има около 11 подобни „котешки острова“, като един от най-известните е Таширо в префектура Мияги, където също котките значително превъзхождат хората. Там дори има храм на котките и тематични туристически обекти, а островът привлича до 40 000 посетители годишно.
Аошима е пример за т.нар. „некономика“ – използване на котките като туристическа атракция в обезлюдени райони. Но бъдещето му остава несигурно: ако жителите изчезнат, фериботната връзка може да бъде прекратена, а съдбата на котките – поверена на приюти и доброволци. Засега островът продължава да съществува като уникално място, където шепа хора се грижат за десетки застаряващи животни.
Аошима остава символ на това как природата и домашните животни могат да променят облика на едно място след оттеглянето на човека. Макар фериботите все още да водят посетители, бъдещето на острова е под въпрос заради намаляващия брой хора, които поддържат този необичаен свят. Засега обаче котките остават неговите истински господари.
Източник: Vavilov Journal of Genetics and Breeding, „Ню Йорк Таймс“ и данни за Аошима
