Разположени на върха на скалист хребет, кошерите-гробници в Бат и Ал Аюн са две от най-значимите праисторически места в Оман. Много малко е известно за тези каменни структури и за културата, която ги е създала.
Въпреки липсата на информация, ЮНЕСКО смята, че знае достатъчно, за да заключи, че „некрополът в Бат носи характерно и уникално свидетелство за развитието на погребалните практики по време на Първата Бронзoва епоха на Оманския полуостров“.
Защо никой не смее да отвори вратите на тази древна съкровищница, пълна със злато и диаманти
Това твърдение е малко е странно при положение, че нито една човешка или животинска кост не е била извадена от стотиците монументи с формата на кошери, пръснати по скалистия терен, пише “Ancient Origins”.
В многобройните сайтове, разказващи за уникалните монументи в Оман, има безкрайни описания на тези впечатляващи „гробници“, които образуват един oт най-големите праисторически некрополи в света. Дори ще намерите подробни описания на „погребални камери“ и колко тела биха се побрали там. Почти никъде, обаче, не се споменава, че никакви останки от погребения не са намирани в тези „гробници".
За съжаление кошерните структури показват един от най-големите недостатъци съвременната археология – склонността да се вменяват предварителни идеи за феномена, които не могат да бъдат доказани. Сякаш не може да има друго очевидно предназначение за построяването на кошерите, освен да служат като гробници.
Те били открити през 70-те години от датски археолози, макар че е много вероятно местните хора да са знаели за тях много преди това. Те са направени от натрупани плоски местни камъни и са датирани в периода 3500-2000 г. пр. Хр. По това време на Арабския полуостров е имало много повече дъждове, отколкото сега, коeто е позволявало поддържането на процъфтяваща цивилизация.
Тя се намирала на мястото, което днес е пустиня, на запад от планинската верига покрай Оманския залив. През 1998 г. паметниците са обявени за световно културно наследство от ЮНЕСКО.
Кошерите са разделени в три основни групи – една в Бат, която е вероятно най-известната, и в Ал Аюм и Ал Кутм. Най-добре запазените се намират в Ал Аюм, където има 21 кошера, наредени по планинския хребет пред впечатляващата планина Джабал ал Мишт.
През 2019 година бяха открити още 45 кошера в Ал Шаркиях, заедно със селище от Желязната епоха и медна мина. Находката беше обявена за едно от най-добре запазените праисторически места в Оман.
Най-ранните от тези структури са най-опростени, с един вход и една камера. По-късни „гробници“ имат два входа и до 4 камери. Едва няколко артефакта дават някаква информация за културата и се ограничават до няколко върха на стрели, къси ножове и кани за вода.
Недалеч от каменните кошери на Ал Аюн се намират кръглите кули-гробници на Хили, включително и Голямата гробница. Тя представлява реконструиран общ гроб, който е най-големият паметник в ОАЕ с камъни с такива размери. Диаметърът ѝ е 12 метра, висока е 4 метра и има два входа, които са украсени с релефи на хора и животни.
Гробницата принадлежи на културата Ум Ал Нар от времето на Бронзовата епоха, съществувала във втората половина на Третото хилядолетие пр. Хр. Културата е известна с кръглите си гробници, за които са типични добре оформените камъни. В гробниците на Хили археолозите са намерили стотици човешки останки, както и някои лични предмети.
Кръглите гробници в Хили имат много прилики с кошерите, но има и съществени разлики. Явно заради това се е наложило предположението, че кошерите и гробниците са изпълнявали една и съща функция, тъй като са датирани в един и същи период и се намират в един регион. Остава, обаче, важният въпрос – защо в кошерите няма човешки останки.
Една от теориите е, че те са били построени като гробници, но никога не се е наложило да бъдат използвани. Вероятно починалите са били поставени вътре, а по-късно останките им са пренесени на друго място.
Или предназначението им е било съвсем различно.
Тайната на подземния лабиринт под най-старата египетска пирамида
Някои учени смятат, че те били използвани за хранилища и складове, а изследователят Бриен Форстър изтъква невероятните акустични качества, открити в други подобни на кошерни структури по света.
Единственият истински факт до момента е, че не се знае за какво са използвани тези паметници в Оман.
