За турските момичета има изписани и изговорени много митове. Някои от тях донякъде отговарят на истината, други пък са съвсем фантастични. Къде е истината и къде измислицата?
Мит 1. В Турция момичетата ходят с шалове, които закриват лицата им. Това е много странен и абсолютно неоправдан мит. Ако срещнете в Турция жена с парандж - това е туристка, бъдете сигурни. Турция е светска държава. Повечето от момичетата изглеждат по същия начин, както и останалите в Европа. Изключения представляват единствено вярващите мюсюлманки. Те винаги се покриват с шал. Но такива момичета може да срещнете и в други държави.
Мит 2. Всички туркини са дебели. Това отново не е съвсем истина. Сред младите момичета се срещат както слаби, така и пълни. С възрастта, разбира се, турските жени приемат една по-пищна форма на тялото, но и това не е правило за всички.
Мит 3. Всички туркини са тъмнокоси и с кафеви очи. В повечето случаи това е истина. Но също така се срещат и светлокоси и светлооки момичета, макар и това да е рядкост. Блондинките много се ценят в Турция, затова и на улицата често може да срещнете жени с боядисани коси.
Мит 4. Турските момичета не са толкова привлекателни. Това пък съвсем не е истина. Много от тях са миловидни и имат чар. Да, не са супер красавици по всички канони на красотата, но пък привличат вниманието. А ако става въпрос пък за младите момичета в Истанбул, повечето от тях са изключително поддържани.
Мит 5. Всички възпяват моралните качества на туркините, тяхната недостъпност и праволинейност. Особено, сравнявайки ги с достапъността на европейските момичета. Но и тук е изработен стереотип, който отдавна е остарял. Смята се, че турските момичета са скромни и мълчаливи. Но дори и това не е истина. Както при всички народи някои са много скромни, а други - общителни. Цялата абсурдност на този мит може да бъде разбрана, ако, например, се разходите в района на истанбулския университет.
Мит 6. Жените в Турция не работят. Това не е истина. В много съвременни компании назначават модерни туркини за сътруднички. Често може да ги срещнете сред мениджърите и администраторите в търговските центрове, сред продавачките и дори охранителите. Възможно е този мит да се е появил, защото в ресторантите и туристическите услуги основните служители са мъже. Жени могат да бъдат срещнати сред камериерките и много рядко на рецепцията.