Има градове, в които историята се разказва от паметници и музейни експозиции. В Босилеград тя все още може да бъде прочетена по фасадите на старите къщи, в дебелината на каменните зидове и в спомените за фамилиите, чиито имена са останали свързани с градския пейзаж. Тези сгради са повече от свидетели на отминало време. Те съхраняват представата за един български край, в който домът е бил едновременно семейно убежище, стопански център и знак за общественото положение на своите обитатели.
Сред имената, които местната памет свързва със стария Босилеград, са Тасевата и Дойчиновата къща. Историята им заслужава внимание не само заради конкретните семейства, но и заради архитектурната традиция на Краището – културна област, чиито селища векове наред са развивали близки строителни и битови практики с останалите български земи, съобщава БГНЕС.
За историческото и етнографското наследство на Босилеград особено значение има трудът на Йордан Захариев „Кюстендилско краище“, издаден през 1918 г. Роден в Босилеград, Захариев посвещава научната си работа на географията, бита, традициите и населението на този слабо познат дотогава район. Неговото изследване остава основополагащ източник за изучаването на местната култура.
Традиционната жилищна архитектура в Краището се формира под въздействието на планинския релеф, климата, достъпните строителни материали и поминъка. Камъкът и дървото имат естествено място в строителството, а организацията на дома отразява необходимостта жилищните помещения да бъдат съчетани със стопански пространства. Външният облик на старите къщи може да разкрие много за възможностите, вкуса и обществените амбиции на техните собственици.
Тази обща характеристика обаче не е достатъчна, за да бъдат определени точната строителна система, датировката или първоначалното разпределение на Тасевата и Дойчиновата къща. За подобни заключения са необходими архитектурно заснемане, оглед на сградите и сведения за техните ранни собственици.
Имената на старите къщи често са своеобразни семейни архиви. Те могат да съхранят памет за поколения обитатели дори след като първоначалното предназначение на сградата е променено. В традиционния градски живот домът е бил не само място за живеене, но и пространство за работа, приемане на гости и поддържане на роднински и стопански връзки.
За Дойчиновия род съществува конкретна историческа следа. Документ, публикуван от Културно-информационния център в Босилеград, споменава тепавицата на Димитър Дойчинов край града във връзка с разследването на убийството на български офицери през 1913 г. Свидетелството разкрива присъствието на местно стопанство, свързано с обработката на текстил, но не установява само по себе си родството между Димитър Дойчинов и обитателите на днешната Дойчинова къща.
За Тасевата къща са необходими допълнителни сведения, които да установят кои са били първите ѝ собственици и каква роля е заемала фамилията в обществения живот на града.
Старите къщи на Босилеград са част от културната история на българското Краище. Тяхното опазване не е сантиментален жест към миналото, а необходимост за съхраняването на архитектурни свидетелства, които не могат да бъдат възстановени, след като бъдат разрушени.
Тасевата и Дойчиновата къща заслужават документално проучване, което да съчетае историята на фамилиите с архитектурен анализ и устни свидетелства на местни жители. Едва тогава тези домове ще могат да бъдат представени не просто като красиви останки от стария град, а като част от конкретната история на хората, изградили Босилеград.
Защото понякога съдбата на един край се разкрива най-добре не в големите исторически хроники, а в стените на дома, който едно семейство е строило за децата и внуците си.
