Докато много от владетелите от династията на Хабсбургите и членовете на техните семейства са погребани в Императорската крипта, намираща се на няколко пресечки оттук, сърцата им са били полагани отделно на това място – в т.нар. „Крипта на сърцата“ (Herzgruft), разположена зад параклиса „Лорето“ в църквата на августинците.
Църквата на августинците (Augustinerkirche) някога е служела като енорийска църква за императорския двор в двореца Хофбург. Параклисът „Лорето“, посветен на Дева Мария от Лорето, е бил предназначен за лично ползване от Хабсбургите. Императрици и принцеси са се молили там за рожба; тук са се отслужвали служби преди сватби и след раждания. В чест на Дева Мария от Лорето тук са били поставяни и знамена, както и други предмети, пленени в битки.
В хода на историята вътрешните органи на кралските особи са били изваждани, за да могат телата да бъдат балсамирани, и са били погребвани отделно. Традицията обаче сърцата на владетелите да се съхраняват тук, в специални урни, води началото си от Фердинанд IV – римско-германски крал и наследник на императорския престол, който е бил дълбоко предан на Дева Мария от Лорето.
В завещанието си Фердинанд IV изрично посочва, че сърцето му трябва да бъде погребано в нозете на статуята на Дева Мария в параклиса „Лорето“. През 1654 г. той внезапно умира от едра шарка едва на 20-годишна възраст. Сърцето му е извадено и изложено до тялото му по време на поклонението. След това, съгласно волята му, то е положено в малка ниша под олтара на параклиса. Братът на Фердинанд – бъдещият император Леополд I – последва този пример за разделяне на тленните останки. Оттогава сърцата на много представители на династията са погребвани тук, докато вътрешните органи на редица от тях са полагани в Херцогската крипта в катедралата „Свети Стефан“.
През 1784 г. църквата на августинците е реготизирана, което налага преместването и повторното изграждане на параклиса „Лорето“. Новата „Крипта на сърцата“ (Herzgruft) – специалното погребално помещение зад параклиса – обаче е построена едва през 1802 г. През този междинен период урните със сърцата са съхранявани в запечатан сандък. Практиката на отделно погребване на вътрешните органи продължава до смъртта на ерцхерцог Франц Карл през 1878 г. Към края на XIX век тя постепенно е изоставена с навлизането на нови методи за балсамиране и консервиране на телата, включително използването на формалдехид.
Общо 54 представители на династиите Хабсбург и Хабсбург-Лотаринги – включително деветима императори – са със сърца, положени в уникални, обикновено сребърни урни. В това число влизат и трима души, починали преди Фердинанд IV, чиито сърца са пренесени тук през XVIII век. Телата на всички членове на семейството, с изключение на трима, са положени в Императорската крипта.
Сред онези, които не са погребани там, е Наполеон II – синът на Наполеон I и Мария-Луиза Хабсбург-Лотарингска, известен и като херцога на Райхщат. Неговата урна се отличава с лента в цветовете на френския трикольор.
