Сгушено сред живописната провинция на графство Кент, Англия, се намира на пръв поглед спокойно селище, което крие смразяваща тайна. Със своите очарователни традиционни къщи, древна църква и зелени хълмове то изглежда като типична пасторална идилия, сякаш спряла във времето. Въпреки това зад тази спокойна и красива фасада се крие мрачната слава на Плъкли (Pluckley) – селото, за което се твърди, че е обитавано от множество духове. През 1989 г. то е посочено в Книгата на рекордите на Гинес като най-обитаваното от духове село във Великобритания.
С дванадесет „официални“ призрака, за които се твърди, че бродят из тесните му улички, древните гори и историческите сгради, Плъкли се е превърнало в притегателен център както за изследователи на паранормалното, така и за любители на историята. Огромният брой разкази за призрачни видения, някои от които са свързвани със събития отпреди векове, неизбежно поражда въпроси за природата на това място.
Дали древното селище наистина крие нещо необяснимо, или историите са психологическо ехо от едно бурно минало?
За да се разберат легендите за свръхестествените явления в района, трябва да се обърне специално внимание на аристократичния род Деринг, който векове наред е бил тясно свързан с историята на Плъкли. Родовото им имение Surrenden Dering е било обширно владение, станало свидетел на поколения от историята на семейството.
Сред най-известните призрачни фигури, свързвани с рода, е легендарната „Червена дама“. Според местните предания това е лейди Деринг; твърди се, че духът ѝ броди из гробището на църквата „Свети Николай“ (St Nicholas) и търси гроба на мъртвороденото си дете, съобщава Ancient Origins.
Според легендата Червената дама е била погребана в тежък оловен ковчег, който на свой ред бил поставен в няколко масивни дъбови сандъка. Преданието гласи, че необичайното погребение е трябвало да попречи на неспокойния ѝ дух да напусне гроба, но опитът се оказал безуспешен.
През годините се появяват разкази за фигура на жена в червено, която броди сред надгробните плочи след здрач. Недалеч от нея, според друга легенда, се появява духът на загадъчната „Бяла дама“, също свързвана с рода Деринг. Твърди се, че тя е забелязвана в църквата и в параклиса на семейство Деринг.
Кръв по улиците: „Ъгълът на ужаса“ и отвъд него
Докато легендите за призраците на аристократи придават атмосфера на трагична романтика на Плъкли, историите за обикновените хора разказват за една много по-жестока и безпощадна страна на миналото. През XVIII век Кент е район, в който контрабандата е широко разпространена, а разказите за разбойници и сблъсъци с властите стават част от местния фолклор.
Един от най-зловещите призрачни обитатели от тази мрачна епоха е безименен разбойник, чиято смърт според легендата настъпила на място, известно като Fright Corner – „Ъгълът на ужаса“. Преданието разказва, че престъпникът бил нападнат и притиснат към дърво, след което бил пронизан с меч.
Днес местни легенди разказват за призрачно възпроизвеждане на тази сцена. Някои посетители твърдят, че са чували странни звуци и викове в района, дори когато наоколо няма никого. Според фолклора призрачният разбойник остава в капана на последните си мигове и отново и отново преживява своята смърт.
Трагедиите на обикновените хора
Плъкли е дом не само на легенди за престъпници и скърбящи благородници; сред местните предания има и истории за обикновени хора, сполетени от трагичен и неочакван край. Край Пинок (Pinnock) се разказва за призрака на възрастна жена, известна като „Жената с кресона“. Според легендата тя изкарвала оскъдни средства за препитание, като събирала див кресон от водата.
Смъртта ѝ според преданието била колкото ужасяваща, толкова и необичайна. Разказва се, че докато пушела лулата си и пиела алкохол, дрехите ѝ случайно се подпалили и тя изгоряла. Някои посетители впоследствие твърдят, че са виждали мъглявата фигура на жена край моста, понякога с лула в ръка.
Друг зловещ разказ е свързан с района на старата тухларна. Според легендата там се появява духът на работник, загинал при трудова злополука. Твърди се, че в района понякога се чуват отчаяни викове, за които местният фолклор разказва, че са последните звуци, издавани от загиналия мъж.
Навлизане в „Гората на писъците“
Никое изследване на легендите за Плъкли не би било пълно без навлизане под гъстата корона на Деринг Ууд (Dering Wood). Разположена край селото, тази древна гора си е спечелила зловещото прозвище „Гората на писъците“ (The Screaming Woods). Мястото е обвито както в реална история, така и в мрачен местен фолклор.
В продължение на десетилетия посетители, които се осмеляват да влязат сред дърветата след настъпването на тъмнината, разказват за писъци, вопли, гласове и необясними стъпки, идващи от гъсталака. Тези разкази постепенно са се превърнали в неразделна част от легендите за Плъкли.
Историите за Деринг Ууд включват разкази за изгубени хора и жертви на насилие, чиито духове според местния фолклор продължават да обитават гората. Изследователи на паранормалното понякога обясняват предполагаемите явления с идеята за т.нар. остатъчна енергия – спорна теория, според която силно травматични събития могат по някакъв начин да оставят „отпечатък“ върху дадено място. Научни доказателства за подобен механизъм няма. Независимо дали странните звуци са резултат от природни явления, животни и вятър сред дърветата, или нещо друго, гората остава неразделна част от мрачната репутация на Плъкли.
Психологията и историята зад призрачните явления
Защо Плъкли се е превърнало в едно от най-известните във Великобритания места, свързвани с паранормални явления? Историята на селото действително се простира векове назад. То е споменато още в Книгата на Страшния съд (Domesday Book) от 1086 г., а районът носи следи от още по-ранно обитаване.
Освен това човешкият ум е силно податлив на внушение и на въздействието на атмосферата. След като през 1989 г. Книгата на рекордите на Гинес посочва Плъкли като най-обитаваното от духове село във Великобритания, местните легенди придобиват много по-голяма популярност.
Архитектурният облик на селото – със старите му къщи, характерните за имотите на рода Деринг прозорци и обгръщащите го древни гори – създава идеалния фон за истории за свръхестественото. Очакването човек да види призрак може да го накара много по-лесно да възприеме сенките и странните шумове като нещо необяснимо.
През десетилетията множество посетители разказват за срещи с необясними явления, но тези свидетелства сами по себе си не представляват доказателство за паранормална активност. Част от преживяванията вероятно могат да бъдат обяснени с природни явления, особеностите на местността, животни, човешкото възприятие и силата на внушението.
Независимо дали човек вярва в призраците или приема историите единствено като местен фолклор, легендите са се превърнали в неизменна част от историята и идентичността на Плъкли.
