Бизнесът в Бургас и региона все по-трайно залага на работници от Киргизстан и Узбекистан, които вече са се превърнали в неизменна част от обслужващата сфера, при това далеч не само през летния сезон. В ресторантските кухни, сред помощния персонал и в хотелите все по-често работят граждани от тези две държави.
Основната причина работодателите да ги предпочитат е, че те запълват свободни места, за които трудно се намират български кадри, готови да работят за предлаганите възнаграждения.
Според бизнеса у нас кандидат-работниците имат прекомерни претенции, докато за много от собствениците е изключително трудно да заделят повече от 700 евро за тези позиции.
В резултат на това в повечето обекти българи остават основно сервитьорите, докато камериерките и помощният персонал са предимно чужденци.
Данните на Института за пазарна икономика показва, че Бургаска област е абсолютен лидер в страната по наемане на кадри извън Европейския съюз.
Там са регистрирани над 8000 разрешения за краткосрочна сезонна работа, което прави повече от 43 процента от всички издадени документи в България. За сравнение, Варна остава далеч назад с около 3000 разрешения, следвана от Пазарджик и Добрич.
В обявите, насочени към кандидати от Узбекистан, Киргизстан и Казахстан, се предлагат между 630 и 760 евро чисто за камериери и кухненски работници.
В повечето случаи работодателите поемат също подслона, храната, застраховките и пътните разходи. За хотелиерите и ресторантьорите това е и начин да си осигурят спокойствие, тъй като определят тези работници като изключително дисциплинирани и изпълнителни.
Интересът към чуждестранните кадри обаче вече излиза извън границите на туризма. Българските транспортни компании също започнаха масово да наемат международни шофьори от Узбекистан заради критичния недостиг на професионални водачи у нас.
В този сектор разликата във възнагражденията е огромна – докато в хотелите заплатите са няколкостотин евро, то при международните превози те достигат между 3500 и 4000 евро месечно в зависимост от маршрутите и отработените дни.
В бранша се предлагат отлични пари, но български кандидати отново липсват, а данни за ощетяване на чуждестранните шофьори спрямо българските им колеги няма.
Разбира се, целият този процес има и своята цена за работодателите. Освен заплатите, те покриват сериозни разходи за документи, застраховки и транспорт, а тромавите визови процедури често бавят пристигането на хората и ги карат да планират наемането месеци предварително.
Въпреки тромавата администрация, справките на Бюрото по труда показват, че още от началото на годината именно гражданите на Узбекистан и Киргизстан са оформили над половината от всички заявени чуждестранни работници в региона.
