Могилата край село Текето тревожи учените отдавна. Парчетата от стенопис, които намериха в иманярски изкоп, им даде основание да смятат, че могилата крие гробница от ранга на Казанлъшката и Александровската. От парчетата разпознали фриз, с който се рамкира само фигурална живопис.
Проучванията в могилата до Текето сега ще отворят една нова глава в историята на Одриското царство от 5-4 век пр. Хр. Времето на един от най-значимите и важни тракийски царе като Котис, който обединява голяма част от тракийските племена за първи път държава. Време от което са останали пищни погребения с много злато. И гробът тук изумява, но в друго измерение.
И тъй като геофизичното изследване на могилата не им даде точно местоположение на търсената гробница, учените решили да използват за ориентир иманярските изкопи, в които открили парчетата стенопис. И не сбъркали.
Тази червена църква е по-стара от почти всички български храмове
Доц. д-р Георги Нехризов - ръководител на археологическите проучвания, обясни пред БНТ: "Проследявайки иманярските изкопи стигнахме първо до тази стена Има няколко иманярски изкопа."
А то цялата могила е надупчена от десетки иманярски дупки. Повечето ялови. Но най-упоритите, за времето което са имали да копаят необезпокоявани са попаднали в целта.
Доц. д-р Георги Нехризов: "И са стигнали до тази част на гробницата, когато първо са се опитали за разбият, после са разбрали, че могат да влязат и отгоре."
Погромът, обаче не свършва с това. По-късно се оказва, че гробницата е атакувана още два пъти, дупките в стените са отвсякъде.
Доц. д-р Георги Нехризов: "С всеки изминал ден нещата стават все по страшни и по отчайващи. Установихме, че западната стена е разрушена, а този изкоп, който е зад теб е пробил южната отдолу и са проникнали вероятно до дъното на съоръжението, като разрушавайки страната, те разрушават, разбира се стенописната украса.
Стенописите са на парчета разпръснати навсякъде. Дупките изглеждат малки, усилието на вандалите със сигурност е носило риск за живота им. Въпреки че са взимали мерки да се осигурят срещу срутване.
Доц. д-р Георги Нехризов: "Това, което намерихме в извадената пръст която беше запълнена, показва, че те са работили в периода между 15 и 17 година. 2015-2017 от опаковките от храни и напитки. Които са с трайност 17-та."
При всички случаи вандалите не са намерили нищо. Гробницата е ограбена още в древността. Със сигурност.
Доц. д-р Георги Нехризов: "Вече любопитно обаче, тук да ви покажа една ситуация, която и нас ни озадачава. Тук виждаме фрагменти затиснати от този блок на пластинчата ризница. Това е ризница, която е изградена от малки пластини, които са пришити към кожена или платнена дреха и защитават тялото на война."
- Какво прави тази ризница между двата камъка?
Доц. д-р Георги Нехризов: "Най вероятно този блок, върху който личи и стенописна украса е фрагментите от мазилка е обърнат и ние смятаме, че това се е случило в древността."
Парченцата от ризницата тук са подредени в някаква цялост или когато са били извадени са били свързани с кога или плат. Отдавна изтлял, съвременните вандали щяха да ги разпръснат. Освен ризницата, извън гробната камера учените намират на този етап части от копия, нагръдник и човешки прешлен. Или преди повече от 2500 години тук е бил погребан знатен воин
Доц. д-р Георги Нехризов: "За самия паметник прави впечатление големия размер на блоковете, много масивни блокове от вулканска скала, туф или зеолит. Виждате колко е напукана тази и колко лесно се рони. Ето вижте, че могат да се счупят."
– Олеле! Въобще те как са го използвали за строителен материал? Той се рони...
Доц. д-р Георги Нехризов: "Аз го сравнявам с тебешир, точно така лесно се чупи. Не знам как ще опазим този паметник."
Не е ясно защо древните строители са използвали крехката вулканична скала, която дори не е местна. Повечето каменни блокове са напукани и заплашват да се разпаднат, ако се отместят. Освен това поставят на изпитание и целостта на стенописите, там където не са успели да ги съсипят иманярите. Мазилката отдавна е се е отлепила от стените, между тях са проникнали корени на растения.
Доц. д-р Георги Нехризов: "Съзнателно не отнемаме пласта покрай стената, защото се опасяваме, че отнемам ли го ако има запазени мазилки ще паднат. Ето тука няма, вече са паднали. Тук се виждат няколко фрагмента от тази украса този киматийон, който показва, че имаме фигурална някаква живопис. Тя всъщност разделя фризовете с фигурални сцени в Казанлък и в Александрово."
В един от ъглите все още се вижда запазена на място стенописна украса, но с непознат до този момент украса.
- Този фриз познат ли е?
Доц. д-р Георги Нехризов: "Не, за пръв път го виждаме този, като фрагмента, до сега не сме го срещали."
Подобни гробници са проучени и описани в района на Пловдив, повечето украсени със стенописи. Характерни са за – началото на 5 век пр хр., век на силното Одриско царство.
Въпреки разрухата, гробницата дава ценно сведение. Тя е втората подобна в района, което изостря вниманието на учените в друга посока.
Доц. д-р Георги Нехризов: "Явно става дума за един нов такъв център. Втори гроб от този тип в един сравнително ограничен район, ни подсказва, че тук наблизо трябва да търсим нещо подобно."
Районът около Хасково е богат на надгробни могили и някоя оцеляла от иманярски набези, може да разкаже повече за тази неподозирана част от Одриското царство.
Друга могила край Пловдив е успяла да съхрани по-добре неизвестна история. Тя е най-голямата в района и би трябвало да крие значим паметник.
След стотици проучени могили с всякакви храмове и гробници от тракийския свят, учените горе долу са очертали стандартите на строителството им и трудно биха се изненадали. Но подобно чудо, като това, което откриха на този етап в Голямата могила, най-голямата около Пловдив, не са виждали.
Съвсем според очакванията, археолозите стигнали до храм. Но колкото повече се разкривал пред тях, толкова по-изумени оставали те. Вместо стабилния градеж на истинска култова сграда, те се сблъскали с паянтова постройка от подръчни материали.
Доц. д-р Костадин Кисьов - ръководител на археологическите разкопки: "Т.е. тук имаме липса на всякаква външна технология, начин на строителство, което в сравнение с по-ранните градежи поразява със своя примитивизъм."
Окопитени от първоначалната изненада, учените започнали да осъзнават, че тракийският майстор очевидно няма никакъв опит с храмови постройки и е преповторил строежа на обикновена къща с двускатов покрив.
Доц. д-р Костадин Кисьов: "Да, значи къщите им, покривите им са с трегери, върху които се нареждат плочи. Само, че там са дървени трегери, с такива плочи, които се нареждат една върху друга. А тук се използват мраморни трегери, големи и тежки. По същия начин, правоъгълното помещение, квадратното са разделени от един зидан фронтон, който също е изграден много примитивно."
И вместо с добре издялани квадри, фронтонът, или най-представителната част на храма е изграден от речни камъни споени с кал. Която дори не е изравнена, замазана набързо с ръка, следите от пръстите на майстора още стоят.
Доц. д-р Костадин Кисьов: "Т.е. всички показатели като строителни техники са на едно примитивно строителство. Набързо направено, просто на липса на опит, липса на знания за по-ранните строителни техники, които са характерни за Гърция, Македония, Тракия и т.н."
Това само по себе си също е изненадващо, защото определено строителят е имал пред очите си образец на стабилна храмова постройка. Използвал е нейните каменни блокове, които отчетливо се забелязват в основната камера.
– Мрамор, има мазилка все пак...
Доц. д-р Костадин Кисьов: "На практика това са преизползвани квадрови блокове от по-ранна сграда и те са взели строителния материал. Но тази по-ранна сграда е била изградена само с мрамор с добре обработени лица, изчукан идеално."
- А са могли да използват мрамора за входна част.
Доц. д-р Костадин Кисьов: "Точно така, могли са да използват мрамора за всичко, но не са го използвали. И вътре както виждате спойката каква е, отново най-примитивната спойка, която се използва – не хоросанова, а калова."
Идеята на мраморния пояс очевидно е била да носи тежките каменни трегери. В резултат на което зидът е потънал в мекия камът отдолу.
Доц. д-р Костадин Кисьов: "Не са преценили, че всъщност слагат тежък мрамор, монолитен върху бигорени блокчета, които се мачкат. Т.е. тук пак виждаме липса на знания по отношение на използване на строителни техники."
Единствено каменния блок върху входната рамка навежда на мисъл за известна представителност.
Доц. д-р Костадин Кисьов: "Като го погледнем имаме едно идеално лице, ето виждат се тези ръбове. Този начин на обработка е характерен за 4 век пр. Хр, т.е. този блок е взет от сграда, която е строена 200-250 години преди тази сграда."
Подобна некадърност в строежа на култова сграда трудно влиза в логическа рамка. А сградата със сигурност е култова. В основната камера откриват следи от жертвоприношения с животни и ритуален съд.
Иванка Тодорова – археолог, РИМ-Пловдив: "Това всъщност е най-хубавата ни находка и датировъчният ни материал."
– Датировъчният материал къде ни препраща?
Иванка Тодорова: "Препраща ни 2-1 век пр. Хр. Най-вероятно е бил пълен с течност, която е била свързана с ритуалите, които са извършвани в това помещение."
- Вино, кръв?
Иванка Тодорова: "Най-вероятно вино, това е всъщност ритуалната течност, която са използвали траките най-често."
- Хубаво пъзелче!
Иванка Тодорова: "За изключително фрагментирани съдове си е много приятно. Аз съм всъщност човека, който разбира, че може да хване цял съд от парченца, които съм измила през различните дни."
Доц. д-р Костадин Кисьов: "Съдът беше открит точно тук, пред този камък в тази част... на пода и около него много голямо количество животински кости, предимно такива пернати. И едно огнище, което все пак показва, че се извършва тук някакъв обред - от там влиза жреца и идва тук и извършва някакви обреди."
Храмът видимо е бил използван дълго. Силно опушените трегери през метър и половина подсказват, че са палени факли за осветление. 2-1 век пр. хр. са белязани със смутни процеси, които биха могли да обяснят строителното недоразумение. Но не съвсем.
Доц. д-р Костадин Кисьов: "Времето 2-1 век на практика е кризата, която настъпва вече в т.нар. елинистически свят. Има упадък в икономиката и упадък в занаятите, упадък в религията т.е. в обществения живот."
- Строителството кореспондира с времето си...
Доц. д-р Костадин Кисьов: "Да, кореспондира с времето си - нямаме гръцки майстори, нямаме външни майстори, тези контакти ги няма. Виждаме храм, който не е подчинен на никакви външни традиции."
- Нещо да подскаже чий е храма...
Доц. д-р Костадин Кисьов: Тук говорим за един подземен култ, запазена стара традиция на култ към божество, което е свързано с подземните сили. И затова този храм е под земята."
Храмът в Монтана и неговата необичайна история
От писмени източници са известни тракийски култове свързани с подземното царство. Но това е първият храм, който учените откриват свързан с тях. Когато е бил използван, той е бил вкопан в земята, или по-скоро е бил затрупван докато е бил строен. Предстои да се проучи дромоса или коридора и не е изключено да се окаже, че той все пак е използван за гробница, преди храмът да бъде затрупан. Под тежестта на земята, неустойчивата конструкция е рухнала почти веднага. 1 400 години по-късно, на върха на могилата се е издигал християнски храм.
Доц. д-р Костадин Кисьов: "Интересното е, че всъщност за първи път върху могила се открива не съвременна църква или параклис, а средновековна. Насочва към някаква унаследена памет за наличието на култово място."
До тук е проучена едва една трета от голямата могила. Тя самата съдържа в себе си две, по-малки могили, които накрая са засипани в една обща. Или историята на странния тракийски храм има шанс да се допише.
