Първоначално на мястото, на което се намира Червената църква в Перущица, е имало раннохристиянски мавзолеи – малки гробници, в които са полагани останките на раннохристиянските мъченици. Предполага се, че са били между 6 и 7 души, съдейки по големината на основното помещение.
Самата сграда е представлявала кръгла кула ротонда, с два околни коридора. В основното помещение са били саркофазите, а в двата странични коридори са били съхранявани даровете от поклонници и там са нощували поклонници в опит да получат помощта на мъчениците за излекуване или за всякакъв друг вид помощ от тях.
Самата сграда е датирана между 350 и 400 г. Всички раннохристиянски църкви в България се датират от един период – края на V – началото на VI век, а тази ги предхожда с почти век и половина, което е изключителна рядкост.
Залдапа - църквата от стъкло в Добрич, която ще ви омагьоса с мистичната си красота
Това каза в интервю за БГНЕС Мария Андреева, екскурзовод в Исторически музей – Перущица.
„Още по-важното е, че сградата има надземна част“, подчерта Андреева и посочи, че във вида на мавзолей сградата просъществува до края на V – началото на VI век, когато в цялата Източна Римска империя започва масово строителство на раннохристиянски култови сгради и тогава вече мартирият става църква, добавят му се вътрешно и външно преддверие, построява се параклис с олтарна абсида, която също гледа на изток като тази в основното помещение, а отляво има баптистерий, или кръщелня, има още порти, колонада, стълбище. Тя обясни, че този тип архитектура се нарича тетраконхална, или четирикуполна.
Екскурзоводът заяви, че в Южна България има само две църкви от подобен тип – едната е Червената църква в Перущица, а другата се намира в Стара Загора.
„Самата сграда е изградена от червени римски тухли и розов хоросан. Цветът на хоросана се получава по много интересен начин. В него обикновено се хвърля всякакъв грънчарски боклук – некачествени грънци, строшени керемиди, те се натрошават на ситни парченца и буквално се омесват като тесто“, уточни Андреева, като допълни, че добавянето на керамика в хоросана освен, че го оцветява в розово, го подсилва, подобрява акустиката на помещението и е хидрофобно, което означава, че предпазва сградата от влагата, пропиваща се през основите.
По това време, разказа тя, сградата е изписана за първи път и просъществува в този си вид до XIII век, когато е разрушена от рицарите-кръстоносци от Четвъртия кръстоносен поход, предвождани от Балдуин Фландърски и неговите съюзници. Екскурзоводът добави, че през X – XI век църквата е изписана за втори път, тъй като между VI и Х век тя многократно е разрушавана и надграждана. „Съдейки по оцелелите фрагменти от стенописи, на северната стена са били рисувани сцени от Стария завет, като например срещата на Мойсей с Бог на върха на планината“, отбеляза Андреева.
В баптистерия, който се намира вляво от входа, и представлява малка стая, в която има малък басейн в кръстовидна форма от розов мрамор, който символизира река Йордан, не е можело да се влиза по-далеч от преддверията, ако човек не е кръстен. „В основното помещение влизат само кръстени и вярващи хора“, разказа още екскурзоводът и уточни, че това помещение пресъздава сцената от Новия завет, в която Йоан Кръстител потапя Иисус Христос във водите на река Йордан.
След като сградата е разрушена през XIII век тя изчезва за няколко века от каналите на историята. „За първи път се споменава отново в писмен източник в описанието на родния край на един местен свещеник. По-късно за кратко е спомената и в пътните бележки на един европейски пътешественик, който минава през тази част на Османската империя“, разказа Андреева.
Интересен факт е, че след освобождението първият, който идва на място, оглежда сградата, изказва предположения кога е построена, кога е разрушена и за какво е служила, е Константин Иречек. „Той идва тук в началото на месец август 1883 г., прави много интересно описание на църквата и Перущица в своята книга „Пътувания по България“. Той е този, който записва останките на два надписа от старогръцки“, обясни екскурзоводът, като уточни, че надписите могат да бъдат видени в бележките под линия в книгата.
Константин Иречек е първият, който свидетелства за оцелели фрагменти от стенописи, а 10 г. по-късно тук идват братята Карел и Херман Шкорпил, които по онова време правят първата археологическа карта на България.
„Първият опит за археологическо проучване на обекта е през 1915 г., но той набързо е прекратен, тъй като България влиза в Първата световна война. Трябва да изминат 6 г. и през 1921 г. един американски филантроп на име Томас Уитмор отпуска сумата от 65 хил. златни лева, немалка сума дори и в днешно време, с която финансира една експедиция, която да проучи останките от раннохристиянски църкви на територията на тогавашното Царство България и една от тези църкви е Червената църква“, разказа Андреева и допълни, че археолозите, работили през 1915 г., се завръщат, идват архитекти и правят архитектурно заснемане.
Но най-важното, според нея е, че тогава за първи и за последен път се проучват фрагментите от стенописи. Проучването се ръководи от емигриралия в България след Октомврийската революция проф. Андрей Грабар, който работи с Олга Белокопитова от Колеж дьо Франс в Париж и Михаил Георгиев от Археологическия институт в София, които правят акварелни възстановки на оцелелите фрагменти от стенописи.
Днес акварелните рисунки могат да бъдат видени във фонда на Археологически музей – София, а другите във Византийската библиотека на Колеж дьо Франс в Париж.
„През 1927 г. тогавашното българско правителство създава инициативата „100 народни старини“ и в този списък от 100 важни обекта влиза и Червената църква“, заяви екскурзоводът.
Червената църква е обявена за архитектурно-археологически паметник от национално значение през 1961 г. Първото укрепване и реставриране на обекта е направено в края на 60-те – началото 70 г. на ХХ век, по проект на арх. Румяна Пройкова. „Тогава са свалени и първите два фрагмента от стенописи. Единият в момента е изложен в постоянната експозиция на Археологически музей – София, а другият в момента е в Ателие „Реставрация“ на Национална художествена академия“, каза още Андреева.
Проф. Маргарита Ваклинова извършва теренни проучвания в края на 80-те г. на ХХ век, като тогава са свалени още няколко стенописа, които са от втория стенописен период – Х – XI век. В момента те могат да бъдат видени и са изложени в постоянната експозиция на Исторически музей – Перущица. „В началото на 90-те г. на ХХ век възниква първата идея за социализиране на обекта, за да се улесни достъпът до него и за да може да се разглежда, но поради липса на пари това така и не се осъществява и остава само като идеен проект“, обясни екскурзоводът.
След приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. по Оперативна програма „Регионално развитие“ Община Перущица изготвя проекта за целия комплекс Червена църква и го изпраща в Министерството на културата. Проектът е одобрен, отпуснато е финансиране и така е изградено всичко, което днес посетителите могат да видят наоколо.
Андреева сподели, че често посетителите смятат, че Червената църква е разрушена от турците, но те идват 100 г. по-късно, и когато им обясни, че това е дело на рицарите-кръстоносци, те се учудват защо след като са били християни. „Много вярващи не осъзнават, че през 1050 г. между Църквата в Рим и Църквата в Константинопол настъпва т.нар. Велика схизма, или разделение“, подчерта тя и обясни, че за рицарите-кръстоносци всички християни по тези земи са били еретици от гледна точка на Римската църква и това е причината да разграбват подобен тип обекти, затова тя е подпалена и унищожена, без да се страхуват, че някой ще ги накаже за извършеното.
Екскурзоводът призова хората да посетят Червената църква, защото това е една от най-старите църковни сгради. „Тук има църковни останки от преди 16 века. Вие осъзнавате ли, че това предхожда Българската държава с няколко века и много хора живеят със заблуда, че християнството изведнъж се появява по българските земи при княз Борис. Не е така, то е тук от самото начало“, категорична е Андреева.
Този малък остров с внушителна църква пази гроба на един от най-великите български царе
Тя посочи, че една от посланията на Апостол Павел е до филипяни, а Филипи е град в Северна Гърция, и при организираната пътна система на Римската империя достъпът на една нова религия, особено с толкова много поддръжници на различни обществени позиции, е бил много лесен. „Много е било лесно от северния град Филипи християнството да стигне до Пловдив и оттам до местното население. Така, че добре е да не живеем със собствените си убеждения, а да опознаваме нещата както трябва“, заключи екскурзоводът.
