Искало ли ви се е да посетите местата, през които е минал пътешественикът Марко Поло при своите прочути пътувания? Много хора не биха се замислили, ако им се отвори такава възможност.
Едно такова място изисква 5-дневен 70-километров преход в една от най-високите и постоянни обитавани части на Европа. Какво по-интригуващо от това?
Пътешествие по легендарната Транссибирска железница - приключение за цял живот
За невероятното приключение разказват в Bored Panda две смели блогърки, които не се поколебали да изследват тази прекрасна, но предизвикателна част на Европа.
Легендарният Марко Поло посетил и прекосил Грузия в едно от своите прословути пътувания. Ето какво пише той в книгата си за тази страна:
„Има много градове и села, а коприната се произвежда в изобилие. Също така те имат платове от злато и много фини копринени стоки.
Страната отглежда едни от най-добрите ястреби кокошкари в света. Наистина, там не липсва нищо, хората живеят от търговия и занаяти.
Това е един много планински регион, пълен с тесни дефилета и крепости, до такава степен, че татарите никога не успели да го подчинят“.
Съвременните последователки на Марко Поло пристигнали в района Сванетия, в град Местия след изнурително пътуване, само за да изпълнят една своя мечта.
Вечер, когато занятчиите и дребните търговци затворят сергиите си, идва място на продавачите на храна. Улиците се изпълват с хора.
Целият град е „украсен“ от древни кули, които били използвани за отбрана срещу сиседни племена. Те били толкова добре псотроени, че регионът никога не бил завладяван официално.
В покрайнините на селището все още витае атмосферата от старите времена, също както в историите на Марко Поло, въпреки че центърът на съвременният град прилича повече на туристическите центрове в Австрия.
Истинското приключение, обаче, е в прехода. Той започва с пресичането на малка река и преминаването по черен път към по-малко известен път към хълмовете, където пътешествениците остават сами.
Пътят продължава през много долини и отдавна забравени села в Сванетия.
Едно от тях е Адиши, които изглежда точно като средновековно село. Тъй като е построено на скала в много тясна долина, заради една погрешна стъпка можете да плетите право в реката надолу по стръмната скала.
Пътешествениците и местните са много внимателни в това отношение. Често улиците са мръсни, пълни с животински и строителни отпадъци. Някои сгради се срутват, други се поправят.
Някои хора живеят от фермерство, други от преминавщите пътешественици. Тук те са много по-дружелюбни, отколкото в другите села.
Красивите долини с аобградени от четири снежни върхове, надвиснали в далечината. Реката бучи в дъното ѝ. Дъното на долината и околните хълмове са покрити с пищна зеленина, където стада могат да пасат на воля.
Живописният старинен град с калдъръмени улици, родил една от най-скъпите стоки в историята
Отстрани растат храсти, а от време на време някоя от старите кули наднича отвисоко, за да напомни, че наблизо има селище.
Това беше нашата свобода за 5 дни. Изминахме около 70 км докато стигнахме крайната точка – Ушгули. Най-високото населено място в Европа.
