Трудно е да се повярва, че има такова село у нас.
Жителите му го определят като "Малката Швейцария на Родопите" заради невероятната природа, която го заобикаля и добрите условия за живот. Бабяк не е типичното затънтено и пустеещо българско селце, а пример за подражание. Затова местните не желаят да го напускат. Напротив, те искат там да живеят и да отглеждат децата си. "Елате да видите! Даже в София нямат такава канализация и такава инфраструктура, като при нас!" – не сдържа гордостта си Шемедин Бъсков, който е втори мандат кмет на селото, отстоящо на около 15 км от общинския център Белица.
"Това е единственото село в Република България, от което не се изселва нито един човек. Селото ни е много хубаво, направи се инфраструктурата, благодарение на общинския кмет. Къде го има това – да живееш между Пирин, Рила и Родопите? Хората избират спокойствието и ни е на късмет, че сме родени в това китно селце. Просто няма как да го опиша!"
Легендата за лековитата вода в църквата на село Добърско
Над 730 са жителите в Бабяк. Селото си има детска градина и дори нещо все по-рядко за малките населени места у нас – училище пълно с ученици. А децата в Бабяк непрекъснато се увеличават, съобщава БНР.
Част от жителите на Бабяк са сезонни работници, които заминават на гурбет в чужбина през зимата, а дойде ли топлото време, се завръщат обратно в родното място. "Нашите хора са работливи, живеем си задружно, помагаме си един на друг", казва Шемедин Бъсков.
Преди две години в селото отваря врати малък цех за 15-16 шивачки, който тепърва ще се развива. "Искаме и селски туризъм да развиваме, както в съседното село Орцево, където имат къщи за гости. Но хората ни се нуждаят от подкрепа на държавата" – казва кметът на Бабяк.
Определено туризмът може да се окаже "златна мина" за Бабяк. В близост лежат останките от тракийски светилища, надгробна могила от късния период на желязната епоха, както и средновековен некропол. И още нещо любопитно – твърди се, че под връх Бабяшка чука има златни залежи и че тук е било добивано злато преди 2500-3000 г. от племето беси.
Пловдивско село се превръща в малък Вавилон, чужденците проговарят на български
"Вечер, когато е хубаво времето, ще видите колко майки с колички има! А центъра ни сме го кръстили "Малката Швейцария в Родопите". Защото такъв голям и хубав център няма дори по градовете! Читалището и всичко е разположено на много хубаво място, просто свети!", заключва кметът Шемедин Бъсков.