Един от най-големите символи на България е Мадарският конник. Представлява изсечен в скалата барелеф, намиращ се на 23 метра от основата й. Неговите размери са 3,1 метра ширина и 2,6 метра височина.
Разположен е до село Мадара, на около 20 км от град Шумен. Това е единственият скален релеф в Европа. Този забележителен паметник се състои от три фигури - конник, куче и лъв. Конникът е в реален размер и е разположен най-високо.
Облечен е в дреха до колене, стои върху седло с високо облегало и десният му крак е пъхнат в стреме. Под предните крака на коня е разположен легнал лъв, а зад коня е изобразено тичащо куче, пише "Стандарт".
Поради ерозията на скалата и лошото състояние на фигурите, останалите елементи от композицията са спорни и нееднозначни.
Уникалните вековни секвои и крепостта край Кюстендил
Три са догадките какво държи конникът в лявата си ръка: кана с вино, ловджийски рог или поводите на коня. Още се спори дали ездачът е с наметало или с калъф за стрели
Повечето изследователи смятат, че лъвът е прободен от копието, но има и такива, които твърдят, че то не се забива в него. Някои учени дори откриват в композицията орел и змия.
В скалата са изсечени три надписа на гръцки език, отнасящи се до събития от българската история от началото на VIII до първата половина на IX век.
Най-старият надпис е от управлението на кан Тервел и разказва за помощта, която владетелят оказва на византийския император Юстиниан II Носоотрязания при връщането му на престола в Константинопол.
Това са най-удивителните хижи в България
Забележителният скален релеф от ранното Средновековие е за първи път е описан през 1872 година от Феликс Каниц. Датировката, както и самоличността на конника все още са спорни.
В подножието му са открити пещера с артефакти от тракийската епоха, българско езическо светилище с каменен надпис на бог Тангра, както и малка църква.
Тези факти ясно показват, че мястото около паметника представлява стар култов център, използван през различни епохи, което прави датирането на паметника още по-сложно.
Някои учени свързват барелефа с тракийската култура и смятат, че на него е изобразен тракийски конник, особено популярен сред местното население през Античността.
Позовавайки се на стареенето на камъка, други изследователи предполагат, че лъвът в релефа е изсечен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето.
Според тях композицията е променена при управлението на Тервел, превърната е в ловна сцена и след това са добавени надписите и ловното куче, което е типично за такъв сюжет.
Съществуват дори мнения, че конникът изобразява персийския владетел Дарий или древноиранския бог Митра.
Най-популярната хипотеза обаче е тази за българския произход на скалния барелеф.
Опирайки се на стилистични характеристики и на информацията от надписите, повечето учени са убедени, че край Мадара е увековечен някой от българските канове - Тервел, Крум или Омуртаг.
Част от тях намират сходства с тюркски художествени традиции и сюжетни линии, други пък се аргументират с приликите на подобни изображения, характерни за персийското изкуство.
Техни колеги, подкрепящи теорията за българския произход на паметника
предполагат, че ездачът може да не е конкретен кан, а събирателен образ на българския триумфиращ владетел или дори бог Тангра.
Засега най-много поддръжници намира становището, че конникът представя кан Тервел и се възприема като символ на българската държавна мощ и самочувствие на нейните владетели.
