В продължение на векове Ковчегът на Завета, свещеният позлатен сандък, за който се твърди, че съдържа Десетте Божии заповеди, е една от най-големите мистерии в религиозната история. Предметът, който някога е символизирал Божието присъствие сред израилтяните, изчезва от историческите записи преди повече от 2500 години, предизвиквайки безкраен дебат за това къде може да е бил отнесен. Докато много теории сочат към места в Близкия изток и Африка, една изненадваща теория предполага, че кивотът може да се намира на хиляди мили разстояние в едно от най-отдалечените места на Земята, заровен в джунглите на Соломоновите острови.
Според местните традиции на остров Малаита, древни пътешественици от Израел може да са пренесли свещената реликва през океана в епично 8000-километрово пътешествие с кану преди две хилядолетия, съобщава Ancient Origins.
Някои религиозни групи вярват, че Ковчегът в крайна сметка е бил скрит в изгубен храм, построен по подобие на храма на цар Соломон, някъде в планинската вътрешност на острова. Теорията може да звучи необичайно, но някои културни улики са подхранвали спекулации.
Връзката с израилтяните
В някои части на Соломоновите острови местните жители са известни с това, че пеят еврейски молитви, използват фрагменти от еврейския език и носят звезди на Давид. Тези необичайни традиции отдавна интригуват както изследователи, така и мисионери.
В северния регион на острова, Северна Малаита, малки християнски движения вярват, че самият ковчег все още може да стои погребан там днес. Местните слухове говорят за храм, скрит в гъстата тропическа гора, където древните жители някога са практикували ритуали, наподобяващи еврейско поклонение.
Сред многото говорещи езика То'абаита в Северна Малаита, убеждението, че техните предци произхождат от едно от Десетте изгубени племена на Израел, е станало широко разпространено.
(Снимка: Getty Images/Gulliver)
Едно от най-известните религиозни движения, които възприемат тази идея, е Молитвеното събрание на всички народи (APPA), известно преди като Движението на дълбоководно кану, основано през 80-те години на миналия век.
Последователите вярват, че техните предци може да са пътували от Близкия изток до Тихия океан преди векове, носейки със себе си елементи от израилтянската вяра.
Изгубеният храм
Интересът към теорията нараства, след като режисьорът Франк Дайфа създава документален филм, озаглавен „Откриването на изгубения храм“, който изследва разпръснати каменни останки, скрити в тропическата гора на Северна Малаита. Във филма Дайфа разсъждава върху духовното значение на мястото:
„Ако погледнем този храм тук, не виждаме нищо друго освен камъни. Но силата и славата са във вашите сърца и трябва да отделите време за Бог. Защото формулата за сила и слава е тук, затова Храмът е тук.“
Скептицизъм и вяра
Въпреки сензационните твърдения, повечето историци и археолози остават скептични, че Ковчегът на Завета е могъл да пътува през Тихия океан в древни времена.
В момента няма физически доказателства, свързващи Малаита с древната израилтянска цивилизация. Но самите вярвания продължават да очароват изследователите. За вярващите на острова възможността Ковчегът на Завета да е скрит някъде в техните планини е повече от просто историческа мистерия.
Това е история, която свързва тяхната отдалечена тихоокеанска родина с една от най-мощните легенди в Библията и със свещена реликва, която липсва от хилядолетия.
Соломоновите острови са островна държава в югозападната част на Тихия океан, разположена източно от остров Нова Гвинея. Архипелагът се състои от десетки по-големи и стотици по-малки острови и е част от региона Меланезия. Най-близката държава до тях е Папуа Нова Гвинея, която се намира на около 150-200 километра на запад.
Името на островите идва от испанския мореплавател Алваро де Менданя де Нейра, който достига архипелага през XVI век. Той вярвал, че е открил легендарните острови, откъдето според библейската традиция цар Соломон получавал злато, и затова ги нарекъл Соломонови острови.
