Перуж: Да се изгубиш в миналото, а от ъгъла наднича Д'Артанян! СНИМКИ

Перуж: Да се изгубиш в миналото, а от ъгъла наднича Д'Артанян! СНИМКИ

Разбира се, няма да срещнете нито тримата мускетари, нито Жерар Филип, размахващ романтично шпагата си под погледа на Джина Лолобриджида

Все едно сте използвали машина на времето. Изгубвате се в миналото, забравяйки за 21-ви век. И попадате в мистерията на Средновековието, в един истински музей на открито - живописни калдъръмени улички и каменни къщи, украсени с цветя, стъпала, изтъркани от стотици хиляди стъпки, очарователни дворове, сякаш замръзнали във времето.

Толкова е автентично, уникално и естествено, че имаш чувството, че всеки момент зад ъгъла ще се появят Д'Артанян или Фанфан Лалето.

Разбира се, няма да срещнете нито тримата мускетари, нито Жерар Филип, размахващ романтично шпагата си под погледа на Джина Лолобриджида.  

Но самото усещане, че всичко това се е случило точно тук, във френското селце Перуж, ви кара да изпието до дъно сложния коктейл от средновековна история и съвременен живот и да се потопите едновременно и във времето на Луи XV, и в забавленията и красотата на днешен Перуж, пише glasnews.bg.

Ако сте в Лион, ще е просто престъпление да не отскочите на 30-тина километра от него и да не посетите това уникално място, част от асоциацията на най-красивите села във Франция.

Перуж!

Наричат Перуж живо средновековно село – най-красивото в департамента Ain. Село, обичащо изкуството и художниците, които целогодишно излагат в различни културни заведения. Разходка из творческите и занаятчийските работилници с вечната керамика или невероятните витражи, истинските мозаечни картини под краката ви, приветливите кафенета и неустоимата миризма на захар, носеща се от кулинарния специалитет на селото - прочутите перужански галети… всичко това, гарнирано с гераниума в саксии, дивото грозде, покрило стените на каменните къщи, и тесните мистериозни калдъръмени улички… ще ви оставят без дъх, повярвайте!

Международната репутация на Перуж е заслужена. Средновековното селце е истинско бижу, превръщало се в снимачна площадка за заснемане на исторически филми. Точно тук е заснет "Фанфан Лалето" от 1952 г., легендарната "Анджелика - Маркиза на ангелите" (1964), както и трите френски версии на "Тримата мускетари", заснети през 1921, 1932 и 1961 г.

Тези завладяващи френски филмови шедьоври са обединени от едно – средновековната автентичност на Перуж, проникваща във филмовата рамка като естествен античен декор.

Къщите в старото тъкаческо селище са с дебели каменни стени, напомнящи за опасностите на Средновековието. Центърът на селото е живописният площад La place du tilleul, чието име буквално се превежда като „Площад на липите“. Заслужава внимание старата църква от 15-и век, строена на входа на селото цели 60 години.

Средновековният Перуж е почти изоставен в края на 19-и век; в него са останали само 8 души. В началото на 20-и век дори планирали да го съборят, но благодарение на местни ентусиасти се опомнили и започнали да го възстановяват. Всъщност именно снимките на филма "Тримата мускетари" през 1921 г. дават сили за нов живот на селото, включено сред най-красивите села във Франция. Критериите за включване в този списък са доста строги - и Перуж напълно отговаря на тях: той е миниатюрен, древен, много живописен и атмосферен. Населението на селото не трябва да надвишава 2000 жители и в селото трябва да има поне два обекта с научен, художествен или исторически интерес. Освен това се вземат предвид местният ландшафт, политиките за използване на земята, ограничаващи строителството на нови сгради и естетическият вид на селото. 

Според легендата Перуж е основан от галите, които се завърнали от Римската империя и живели в познатата италианска Перуджа. Първото споменаване на Перуж датира от 12-ти век, когато Гишар д'Антон, местен лорд, успява да устои на обсадата на града от войските на архиепископа на Лион. Между другото, Перуж дължи своя герб, златен дракон върху червен щит, на същия Гишар д'Антон, който го подарява на жителите на града за тяхната смелост по време на кръстоносните походи.

Коментирай