Не са много пътешествениците, стигнали до върха на планината Гурупока в провинция Източни Височини на Папуа Нова Гвинея. На много карти тя дори не присъства – тук всички планини стоят в сянката на най-високия връх Вилхелм.
Обявяването на някое място за „непокътнато“ се е превърнало в страшно туристическо клише. В крайна сметка един плаж вече не е девствен, след като сте сложили снимката му своя Инстаграм. Но Височините на Папуа Нов Гвинея са толкова отдалечени, че за тях това определение важи с пълна сила.
Племето, което живее на плаващи тръстикови острови и студ не го лови
За начало, няма път между това място и столицата Порт Морсби. Достъпът до Височините става само със самолет и то при подходящи метеорологични условия. Ако времето рязко се промени, или пропускате приключението на живота си или изведнъж сте заседнали в него, пише Vacation and Travel.
Магистралата „Окук“, която свързва пристанищния град Лае с връх Хаген в Западните Височини, е в окаяно състояние заради суровото време и постоянния поток от камиони. Така пътуването по тези места се превръща в истинско изпитание.
Но това са само пречки по пътя към едно от най-големите чудеса, които Папуа Нова Гвинея може да покаже – своя народ и култура.
След Втората световна война и отблъскването на японците от Съюзниците, връх Гурупока си е върнал първоначалното предназначение – да служи като място за „посвещение“ на младите мъже в селото. Пътят им минавал през стръмните склонове на планината, до скалата за жертвоприношения, на която обикновено се проливала кръвта на прасе, и стигал до тясна пещера, през която човек едва може да се провре. Това, обаче, носи късмет.
Церемонията, на която се пролива кръв и момчетата стават, мъже може да се наблюдав в близкото село Сафанага. След поредица от шокиращи предизвикателства, включващи проливане на кръв, по няколко начина се изгонва „лошата кръв“ от телата на момчетата. Те все ще са деца и това личи по нервното им изражение и език на тялото, но въпреки това те си причиняват ужасни неща като например да си пуснат кръв от носа с бамбукова пръчка, да си пробият езика или да гълтат пръчка докато се задавят.
Докато минават през тези ужасии, обаче, възмъжаването им става за броени минути. Те завинаги са изгубили невинността си, заедно с „лошата кръв“.
В село Корул на път за връх Хаген може да се наблюдава ежедневния живот на местните жители. Селяните отлеждат фъстъци, които се изнасят за най-престижните заведения в света, берат кафе, което ще отпътува за някое претенциозно и скъпо кафене.
3-те хиляди жители на селото никога не са виждали бели хора. Групата, в която пътува авторът на статията, е посрещната много радушно, а русата коса на една от придружителките му изумява местните деца, които тичат след нея и постоянно пипат косата ѝ.
Следи от западния свят в селото все пак има. Те се виждат най-вече по тениските, купени втора ръка или дарени, най-често от Австралия. Разбира се, хората в селото нямат никаква идея какво символизират щампите по тях.
По-навътре във Височините не са влизали по-голямата част от посетителите в страната. Там ги очакват невъобразими неща. В село Коскала можете да видите жена, която яде свинска глава, и деца, на които им бръснат главите, а космите използват, за да си направят брада.
Калалай, бердаши, катои: какво е отношението към половете, практикувани в различните култури
Групата на автора е първата, която има уникалния шанс да види „танца на скелетите“ в село Миндима. Той разказва историята на племе с живи скелети, която се бие с чудовище, убивао деца, и в крайна сметка го побеждава. Повечето участници в танца са млади хора и това не е случайно. След колонизацията от Великобритания мнозина се опитали да забравят старите обичаи, но днес младежите с радост полагат усилия да ги запазят и възстановят.
В наши дни селата в Папуа Нова Гвинея все повече се обръщат към туризма с надеждата за икономически подем. За целта те отварят своите древни обичаи и култура за широката аудитория. След векове на експедиции, пътешествия и в крайна сметка глобализация, в Папуа Нова Гвинея все още има много неща, които могат да бъдат видени за пръв път.
