По света има много страшни местенца, от които ще настръхнете. Има и такива, на които усещането е сякаш са обитавани от духове или други могъщи сили, които е невъзможно да видим с очите си.
Но има и места, които изглеждат като извадени директно от преизподнята. Газовият кратер Дарваза, наричан от местните жители Портите на ада, определено попада в последната категория.
Той се намира в пустинята Каракум в Централен Туркменистан, на около 250 километра от столицата Ашхабат. Огнената яма привлича стотици туристи всяка година.
Как този огнен обаче се озовава в средата на пустинята?
Историята започва през 1971 г., когато републиката все още е част от Съветския съюз. Група съветски геолози отива в Каракум в търсене на петролни находища. Те попадат на място с индикации за значителни залежи и започват сондажи.
За съжаление се натъкват на т. нар. "джоб" от природен газ, който не успява да издържи тежестта на оборудването. Част от повърхността се срутва, а заедно с нея под земята остават и машините на геолозите.
Крайбрежието с най-хубавите плажове и скрити идилични градове
Ронливата седиментна скала предизвиква домино ефект, в резултат на който в околността се появяват няколко отворени кратера. Най-големият от тях е с диаметър около 70 метра и дълбочина 20 метра.
За щастие, няма човешки жертви при срутването, но скоро учените се натъкват на друг проблем - природният газ, изтичащ от кратера. Той се състои предимно от метан, който, макар и да не е токсичен, измества кислорода, което затруднява дишането.
За хората това не е кой знае какъв проблем, тъй като в района няма населени места, но животните, които обитават пустинята около срутището, започват да измират.
Затова учените решават да запалят кратера, надявайки се, че цялото количество опасен природен газ ще изгори за няколко седмици. Тази практика не е нещо ново. За разлика от петрола, който може да се съхранява в резервоари неограничено време след добива, природният газ трябва да бъде незабавно преработен и ако има излишък, който не може да бъде доведен до преработвателно съоръжение, той често се изгаря.
В Северна Дакота, например, всеки ден се изгаря природен газ на стойност почти 1 милион долара. Там обаче добивните компании знаят с точност какво количество се очаква да изгори и колко време ще е необходимо за това.
Учените в Туркменистан не разполагат с подобна информация и така изгарянето, което по план трябвало да продължи няколко седмици, продължава вече половин век.
През 2010 г. президентът на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов посещава за пореден път Портите на ада и нарежда на местните власти да изготвят план за запълването на кратера. Той е притеснен, че пожарът ще застраши способността на страната да разработва близките газови находища.
До ден днешен обаче реални стъпки за потушаването на пожара не са предприети и пустинният огън продължава да гори, привличайки туристите и местната фауна.
