В околностите на село Мезек (община Свиленград), на възвишението Калето се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХІ в. Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите.

С население от около 350 души, на пръв поглед село Мезек изглежда като всяко друго. Това, което несъмнено отличава населеното място е, че на негова територия се намират два уникални обекта, част от културно-историческото ни наследство – средновековна крепост и тракийска гробница.

Крепостта Калето е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Марица и Арда. Намира се в покрайнините на село Мезек, на 6 км югозападно от Свиленград.

Смели или глупави? Туристи се разходиха по кратера на вулкан… докато той изригва (ВИДЕО)

Някои историци смятат, че това е известната от писмените източници крепост Неутзикон, а други учени са на мнение, че на това място се е намирала крепостта Версиникия, край която през 813 г. хан Крум разгромява византийските войски и завладява Тракия.

В миналото крепостта е имала функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между реките Арда и Марица. Тя представлявала неправилен четириъгълник с размери 110/60 метра, включващ цели девет кули със заоблена форма, всяка с височина от 10 метра.

При няколко археологически разкопки са открити предмети отпреди XI век. Построяването на твърдината се отнася към времето на византийския император Алексий І Комнин (1081-1117 г.). Стените на крепостта ограждат площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110/60 м и са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Крепостната стена е завършвала със зъбери, които са били запазени до 1900 г.

Отбраната на крепостта е подсилена с девет кули със заоблена форма и височина над 10 м. Пет от кулите са разположени на южната кpепостна стена (две ъглови и три по фронта), две на западната (по средата и на главния вход) и по една на северната и на източната стена.

Укреплението е използвано до падането на района под османска власт. Крепостта е изпълнявала функциите на замък или е била предназначена за постоянно пребиваване на гарнизон и неговите командири.

Крепостта при село Мезек е била много добре запазена до началото на XX в. Част от нея е разрушена около 1900 г., когато оттам са вземани камъни за строеж на турски казарми в Свиленград. Най-пострадала е северната крепостна стена. Тя е запазена до нивото на терена от вътрешната страна. Южната, западната и източната страна са се съхранили до височината на платформата, над която са се издигали зъберите им.

До крепостта се стига по удобен път и по маркирана пешеходна и велопътека. Работното време през лятото е от 9 до 20 часа, а през зимата от 10 до 19 часа.

Българска църква, вдигната за 7 нощи под носа на турците, сбъдва желания

Край село Мезек се намира и една от най-представителните тракийски царски гробници по нашите земи. Тя е и сред най-големите на Балканския полуостров. Състои се от коридор, две камери с правоъгълна форма и кръгло гробно помещение с купол. Общата ѝ дължина е близо 30 метра, като само коридорът, наричан дромос, е дълъг повече от 20 метра.

Смята се, че ценната находка е на повече от 2400 години, като в нея са открити следи от шест погребения.

В гробницата са открити златни, бронзови, керамични и др. предмети, които към днешна дата се намират в Хасково и София. В самата гробница посетителите могат да видят техни холограми.

Любопитно е, че температурата в гробницата е постоянна – около 18-19 градуса. Твърди се, че под купола на гробницата, на мястото, където е било положено тялото на погребения, има нулево магнитно поле. Оказва се, че компасите точно на това място започват да дават дефекти.

Засега няма доказателства кой точно е погребан край Мезек. Но от вида на гробницата и намерените в нея артефакти, се смята, че е била гробница на знатно тракийско семейство, от най-близкото обкръжение на тракийските царе. Гробницата е действала около 70 години и вероятно в нея са извършени между 4 и 6 погребения. В това число не се броят жените и общо броят на погребаните вероятно е по-голям.

Има поверие, че хвърлена монета в дъното на гробницата ще ви донесе щастие или ще ви сбъдне желание.