Ако не искате да пътувате по шосе, наречено „Пътят на смъртта“, по-добре да стоите далеч от едно такова в Амазонската джунгла. Свързващ Ла Пас и Коройко в Боливия, пътят е дълъг почти 80 км и в по-голямата си част е само с едно платно.
По него има места с почти отвесни падания от височина 900 метра директно в джунглата отдолу, както и над 200 остри завои.
До 1994 г. близо по 300 души умирали на този път всяка година. Безброй импровизирани паметници могат да бъдат видени на места, където злощастните пътуващи са излизали от ръба на пропастта и са се разбивали в деретата отдолу.
Най-големият военен паметник в света е дълъг стотици километри
За щастие най-опасната част от пътя сега се заобикаля чрез двулентов асфалтиран път, така че движението на автомобили по тази част от пътя „Северен Юнгас“ (както е истинското му име) е прекратено.
Но вселосипедистите все още приемат предизвикателството на Пътя на смъртта, а някои умират докато се движат по него.
По стечение на обстоятелствата пътят „Южен Юнгас“ към Кочабамба се счита за почти толкова опасен, съобщава wanderwisdom.com.
Пътят „Северен Юнгас“ е обявен за „най-смъртоносният в света“ през 1995 г. от Интерамериканската банка за развитие, което привлича хиляди любители на екстремните приключения.
Туроператори организират екскурзии по Пътя на смъртта от боливийската столица Ла Пас до приюта за диви животни „Сенда Верде“. На излизане от Ла Пас пътят се изкачва на 4650 м височина до прохода Ла Кумбре и след това се спуска до 1200 височина за пристигането в град Коройко.
По пътя теренът се променя от планински към типичен за амазонската джунгла. Тръпката от пресичането на пропасти с отвесни падания и зашеметяващи гледки към джунглата е несравнима. Докато пътувате неизменно ще чуете много истории за трагични инциденти по тези места.
Ако пък искате да минете Пътя на смъртта на велосипед, можете да се включите в организираните обиколки с водач. Тогава трябва да станете много рано, тъй като приключението ще ви отнеме почти целия ден.
От Ла Пас тръгва автобус, който за около час ще ви отведе до Ла Кумбре (Върхът) на 4700 м над морското равнище. След пристигането се екипирате и тръгвате по първата отсечка, която е гладък път.
Но това не бива да ви заблуждава. След около час на този път започва истинският Път на смъртта. Карането по него ще ви отнеме около 4 часа, информира twoscotsabroad.com. На официалния вход на пътя ще трябва да заплатите и такса.
Ако пък в последния момент ви хване шубето, не се срамувайте. Кажете това на водача си и той ще ви уреди да седите в автобуса, който ще очаква останалите колоездачи на края на пътя. Много е вероятно да не сте сами в автобуса.
Най-малко 13 колоездачи са загинали на пътя в послендите 10 години.
Любопитен факт е, че името си – „Пътят на смъртта“, този пътен участък получава още при строителството си. Военнопленници от Парагвай били ангажирани в строителството на Ла Каретера де лос Юнгас (Северен Юнгас) и мнозина умрели по време на работа.
Построен през 30-те години на 20-и век, пътят е издълбан в стръмна скала. От едната му страна има солидна скала, а другата пропада в 600-метрова пропаст.
По-голямата част от пътя е широка само 3,5 метра, някои отсечки са неасфалтирани и без мантинели. Топлите и влажни ветрове от Амазония духат по източните склонове на Андите и докарват поройни дъждове и мъгла, която се просмуква по и и без това опасния път, пише Atlas Obscura.
Това е известната бамбукова гора, от която милиони туристи си тръгват разочаровани
Има множество свлачища и падащи скали, а често малки водопади се изливат от скалите директно на пътя. А групите колоездачи допълнително утежняват обстановката.
Според някои оценки, между 200 и 300 души умират на пътя всяка година.
