logo

Пътят на Спасителя към Възкресението в Йерусалим – стъпка по стъпка

Пътят на Спасителя към Възкресението в Йерусалим – стъпка по стъпка

От стари времена идването тук се означава само с една дума - поклонение

Едва ли има по-автентично честване на празника от това в църквата "Възкресение Христово" в Йерусалим – на самото място, на което някога Исус е бил разпнат, погребан и после е възкръснал. Всяка година на Божи гроб се провежда чудотворната церемония по запалването на Благодатния огън.

За жалост нашата православна църква е единствената, която няма свое храмово пространство до Божи гроб. Българите са били от първите народи със свой храм в Йерусалим, но след османското владичество той останал без подкрепа отвън и някъде в началото на ХІХ век изчезнал.Дори и така обаче преживяването "Великден в Йерусалим" е достатъчно затрогващо – и ще ви остави спомен за цял живот.

Тел Авив е плажен рай с много история и забавления за всички

На древния арамейски език - езикът, на който е говорил Иисус Христос, вместо "Отивам в Йерусалим" казвали "Изкачвам се в Йерусалим". И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване - едно непрестанно изкачване на душата - нагоре и нагоре - към Създателя. Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума - поклонение.

По всяко време на годината човек може да направи своето "изкачване" в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е Страстната седмица и Великден. Естествено този период има и недотам привлекателна страна - градът е претъпкан от поклонници.

Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана - Златната порта (Golden Gate). По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите "Осанна! Благословен е идещият в името Господне!"

Според едно предание след това Ираклий заповядал да зазидат портата – щом като през нея минал Светият Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Според друго предание Златната порта била зазидана чак по времето на султан Сюлейман Велики – от суеверие – за да не се сбъдне вярването на християните, че в Съдния ден през тези порти ще влезе отново Спасителят. И тъй като евреите все още очакват Месия, пред Златната порта е най-скъпо струващото гробище в света.

Точно срещу Златната порта, от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина. По времето на Иисус тя е била осеяна с маслинови дръвчета и кипариси, с малки карстови дупки, в каквито вероятно са смятали да пренощуват Иисус и учениците Му след Тайната вечеря. Подобна атмосфера днес има градината на тукашния руски манастир “Св. Мария Магдалина”.

Под манастира е “Църквата на всички нации” – католически храм. Издигнат е над скалата, край която Иисус отправя последната Си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и предателството на Юда.

Особено мистична е Гетсимания на свечеряване, когато поклонническият поток е отшумял и вечерната тишина потапя човек в драматизмът на нощта, когато Иисус е предаден и заловен.

В Гетсимания е и друга светиня - гробът на Света Богородица.

Голямо стълбище ви отвежда в подземието на храма, където е каменното ложе, приело тялото на Божията майка. Според преданието от тук то е качено на небето и отново съединено с душата на Пречистата. Зад гроба, който едновременно е и църковен олтар, върху специален постамент е иконата "Св. Богородица Йерусалимска" - същата, която гостува у нас през 2000 година и предизвика невероятен наплив от вярващи.

Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим безспорно започва при някогашната римска крепост Антония - до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Иисус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя Пилат оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване.

На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец - спомен за Христовите страдания.

Оттук започва "Виа долороса" (Via dolorosa) - Пътят на Страданието, или Пътят на Кръста ("Via Crucis").

Това е тясна, каменна улица, често преминаваща в стълбища, осеяна със сергии и магазинчета, в които шумно се предлага всякаква стока и сувенири - две хиляди години след Христа шумотевицата в Йерусалим е все същата. А между сергиите - различни по големина параклиси и църкви, бележещи местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота, съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света. Втората спирка е там, където Иисус взима кръста си, четвъртата напомня за последната среща с майка му, петата бележи мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да помогне на Иисус...

"Пътят на Страданието" свършва в църквата на Божи гроб.

Обикновено поклонниците най-напред се спират на "Плочата на помазанието", която е точно срещу входа. Но за да извървите целия земен път на Спасителя, трябва първо да се отбиете вдясно от входа. Малка вита стълба ще ви изкачи на Голгота - възвишението, върху което е разпънат Иисус. Тук са 11 и 12 спирка от "Виа долороса". Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота - т.е. Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело). За да разберете колко е бил висок, трябва да слезете до арменската църква и да се изкачите обратно - тук преди две хилядолетия е започвало подножието на хълма.

Легенди и факти за изпепеленото готическо бижу „Парижката Света Богородица“

Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота - евангелието разказва, че когато Иисус издъхва на кръста, става земетръс и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най-великата жертва в историята на човечеството. Поклонникът коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам - Христовата кръв достигнала черепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род - изкупен.

Източник: pravoslavieto.com

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

 

Коментирай