Сред сините води на западната част на Тихия океан се намира Гуам – най-големият и най-южният остров от архипелага Мариански острови. Тази организирана, но неприобщена територия на Съединените щати е разположена в областта Микронезия и съчетава тропически пейзажи, коралови рифове, културното наследство на местния народ чаморо и важно стратегическо положение между Азия и Хаваите.
Гуам е дълъг приблизително 50 километра и заема площ от около 550 квадратни километра. Столицата му е Хагатня (Hagåtña), а значителна част от населението и икономическата дейност са съсредоточени в централните и северните райони. Туристическият център Тумон е известен с плажовете, хотелите и прозрачните води, докато пристанището Апра има голямо икономическо и военно значение, съобщава livescience.com.
Природният облик на острова се променя осезаемо от север на юг. Северната част представлява сравнително равнинно варовиково плато, формирано върху древна вулканична основа и покрито с гъста растителност. Южната половина е по-планинска, с вулканични хълмове, речни долини, гори и пасища. Най-високата точка е връх Ламлам, който се издига на около 406 метра над морското равнище.
По-голямата част от крайбрежието е обградена от коралови рифове. Те се открояват особено ясно около пристанището Апра и лагуната Кокос в южния край на Гуам, където плитката вода придобива ярки тюркоазени и синьо-зелени оттенъци. При лагуната бариерен риф и малкият остров Кокос оформят защитена морска зона, която е популярна с възможностите си за плуване, гмуркане и наблюдение на подводния свят.
Този контраст между земната повърхност и океана се вижда ясно на сателитно изображение, направено от апарата Earth Observing-1 (EO-1) на НАСА на 30 декември 2011 г. При безоблачно време неговият инструмент Advanced Land Imager заснема полетата, горите, населените места, военните обекти и летищните писти на острова. На кадъра се различават две големи писти – една в североизточната част и друга в централната зона на Гуам. Изображението е завъртяно, поради което северът се намира вдясно.
Американското военно присъствие е сред най-разпознаваемите особености на съвременния Гуам. Островът разполага с военноморски и военновъздушни съоръжения, а местоположението му го превръща във важна опорна точка на Съединените щати в Индо-Тихоокеанския регион. Военните бази, жилищните райони, туристическите комплекси и природните територии съществуват едни до други върху сравнително малка площ.
Историята на Гуам обаче започва много преди съвременното му стратегическо значение. Островът е родина на народа чаморо, чиято култура е свързана с морето, разширеното семейство и традиционните каменни основи за постройки, известни като лате. По-късно Гуам преминава през продължително испанско управление, става американска територия в края на XIX век и е окупиран от Япония по време на Втората световна война, преди отново да премине под американска администрация. Следи от различните периоди могат да бъдат открити в столицата Хагатня, в историческите обекти и в местните обичаи.
На сравнително малко разстояние от тропическите плажове океанското дъно започва да се спуска към една от най-внушителните геоложки структури на планетата. Няколкостотин километра югозападно от Гуам се намира Марианската падина, а в южната ѝ част е Бездната „Чалънджър“ – най-дълбокото известно място в Световния океан. Съвременните измервания определят дълбочината му на приблизително 10 935 метра под морското равнище.
Падината е възникнала в зона на субдукция, където една тектонична плоча се подпъхва под друга. Същите мащабни геоложки процеси са свързани и с формирането на вулканичната основа на Марианските острови. Така Гуам се намира непосредствено до границата между видимия тропически свят и хадалната зона – областта на океана на дълбочина между 6000 и 11 000 метра, характеризираща се с вечен мрак, ниски температури и огромно налягане.
Първото успешно спускане на хора до Бездната „Чалънджър“ е извършено не през 1950 г., а на 23 януари 1960 г. Швейцарският океанограф Жак Пикар и лейтенант Дон Уолш от Военноморските сили на САЩ достигат дъното с батискафа „Триест“. Първоначалният бордови уред отчита около 11 500 метра, но по-късните изчисления коригират достигнатата дълбочина на приблизително 10 912 метра. Спускането продължава 4 часа и 48 минути, а връщането до повърхността – 3 часа и 17 минути.
Гуам впечатлява именно с този необичаен контраст. Над водата посетителите виждат тропически гори, коралови лагуни, плажове и следи от многопластова история. Само на няколкостотин километра обаче морското дъно пропада до най-дълбоката известна точка на планетата – свят на абсолютен мрак и налягане, което остава едно от най-големите предизвикателства пред океанските изследователи.
