Сгушено в прегръдката на трите най-мощни български планини – Родопа, Рила и Пирин, село Бабяк е истински феномен. Докато много български села бавно гаснат, тук картината е коренно различна.
Бабяк се гордее с две неща, които рядко се срещат заедно: изселници почти няма, а младите хора избират да останат и да градят бъдещето си тук, тъй като районът се развива икономически със завидни темпове. Често ще чуете местните и туристите да наричат Бабяк „Малката Швейцария“.
Името не е случайно, тъй като природата наоколо силно напомня за прочутите швейцарски планински пейзажи. Те са допълнени с накацали по хълмовете възрожденски къщи, а цялото място е изпълнени с тишина и автентичен родопски дух.
(Снимка: Daewoode88, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons)
Селото е разположено в Западните Родопи, в склоновете на Велийшко-Виденишкия дял. Намира се на стратегическо място, на 15 км от Белица и на 30 км от курорта Банско. На север над него се извисява величественият връх Бабяшка чука, а през него минава Бабяшката река, която в миналото е била известна с името Гръбница.
Пътят до Бабяк е истинско приключение за сетивата. От Белица трасето се вие нагоре през гъсти иглолистни гори, като на всеки завой се откриват спиращи дъха панорами. Тези гледки подготвят посетителя за една по-различна, по-дива и по-величествена Родопа планина. Веднъж пристигнали, ще се потопите в лабиринт от тесни калдъръмени улички, където гостоприемството е религия, а традиционните родопски гозби са задължителна част от престоя.
Корените на Бабяк се губят в дълбока древност. В землището на селото археолози са разкрили тракийско светилище, посветено на божествата Бендида, Зевс и Хера. То е функционирало в продължение на близо 14 века – чак до V век след Христа.
Следи от живот са датирани чак от Желязната епоха, когато в района е имало мини за добив на злато, смола и катран. Животът продължава и през Средновековието. Открити са некропол и ценни византийски монети от мед и сребро.
В близост до връх Бабяшка чука се намират останките на манастира „Св. Екатерина“. Местните легенди и до днес разказват за богати златни залежи, скрити в недрата около светата обител.
Името на селото също е обвито в мистерия. Смята се, че то произлиза от думите „бабуни“ или „бабун“ – едно от старите названия на богомилите, които са обитавали тези земи. През годините на Османската империя, Бабяк се утвърждава като център на „бабяците“ – майстори овцевъди, които снабдявали султанския двор в Истанбул с най-добрата стока. През XIX век селото е кипяло от живот с над 900 домакинства и над 2100 жители.
По време на т.нар. Възродителен процес, местните мъже проявяват голяма смелост. Около 400 души организират протестен поход през Рила планина, опитвайки се да стигнат до София през Самоков. Въпреки че планът е осуетен от Държавна сигурност, този акт остава в паметта на региона.
(Снимка: Emmanuel Eragne from Tokyo, Japan, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons)
За любителите на планината, Бабяк е идеална отправна точка към много интересни места. Бабяшката река, която извира близо до Орцев връх (над 1700 м), предлага прохлада в своите 17-километрови долини. Иглолистните гори наоколо са рай за разходки и пикници.
Оттук лесно можете да се отправите към: село Орцево – най-високото село на Балканите, връх Велийца и Орцев връх, Национален парк „Пирин“.
Струва си да се разходите и до самото светилище при Бабяшка чука на 1600 м надморска височина. То е открито случайно през 1957 г. по време на строеж и до днес предлага една от най-красивите гледки към Разложката котловина, Рила и Пирин. Бабяк не е просто място на картата – то е жива история, съхранена природа и доказателство, че българското село може да бъде модерно, проспериращо и вечно.
