Най-старият действащ морски фар по българското Черноморие е този в Шабла, посочват от Vesti.bg. Той се намира в община Шабла, област Добрич, разположен е на едноименния нос Шабла, на около 4 километра източно от град Шабла, и е и най-северният български морски фар. Безкрайното синьо море се слива с небесната шир някъде на хоризонта, където и да се намира той, защото кой е успял да се докосне до него и да каже ето тук е? Красотата на морската необятност е неоспорима, но и често груба и опасна. Не е случайна приказката, че морето трябва да се уважава и никога да не се подценява. Моряците, а и всички онези, дръзнали да навлязат в дълбините на морската вода, имат едни тихи помощници от брега, които да ги навигират в трудни моменти – фаровете. Те стоят като едни стражи, които пазят бреговете, хората и имат способността да покажат пътя на всеки, който се е изгубил в синята бездна.
Фарът е сред най-разпознаваемите навигационни съоръжения в България. Той се намира в най-източната точка на страната и вече повече от век и половина ориентира моряците безопасно покрай опасните подводни рифове и плитчини в северната част на Черно море. Този фар е не само най-високият по българското Черноморие, но и се счита за най-стария действащ у нас.
Началото на неговата история крие немалко загадки и представлява интерес за изследователите. Историческите данни сочат, че първото съоръжение е построено около 1768 г., в период, когато територията е част от Османската империя. Впоследствие обаче се откриват документи, доказващи, че още тогава строителството е било изградено върху останки от предишен, по-стар фар. Именно това дава повод на учените да смятат, че историята на съоръжението може да обхваща близо четири столетия.
През първите десетилетия на XIX век фарът изпада в занемарено състояние и за определен период престава да функционира. Тъй като ролята му за сигурността на корабоплаването е съществена, се налага възстановяването му, и през 1856 г. той отново е пуснат в експлоатация. По това време съоръжението получава модерна за епохата френска оптична система, а до кулата се изграждат помещения за пазачите му.
От онзи период до наши дни са съхранени множество архитектурни елементи. Сред тях е мраморната тугра на султан Абдул Меджид I, оригиналният гръмоотвод с изображение на полумесец и звезда, а също и каменен релеф на изправен лъв. Според специалистите последният детайл е доказателство, че в строителството са участвали и български майстори.
След Освобождението фарът постепенно е поет от българската администрация, а през следващите десетилетия претърпява множество промени – както заради политическите обрати в страната, така и поради напредъка на навигационните технологии.
След силното земетресение от 1901 г. съоръжението е укрепено, а през 30-те години на XX век получава нова въртяща се шведска оптика, задвижвана с ацетилен. Тогава кулата се сдобива с характерните червено-бели хоризонтални ивици, които и до днес я правят една от най-лесно разпознаваемите морски забележителности у нас.
През 1987 г. осветителната техника е обновена с нова оптична система, а през 2022 г. фарът преминава основен ремонт, включващ укрепване и реставрация на кулата. Независимо от промените през годините, той продължава да изпълнява своята основна задача – да гарантира безопасно корабоплаване в един от най-опасните участъци на българското Черноморие.
Интересен факт от историята му е свързан със семейство Хаджииванови, които над четири десетилетия се грижат за поддръжката на фара. Именно тук е работила и единствената жена – пазач на морски фар в България, Тодорка Хаджииванова, чието име трайно остава свързано с историята на Шабленския фар.
Туристически активности и културни събития
Районът около Шабленския фар предоставя чудесни възможности за активен туризъм и отдих в лоното на природата. Бистрите води край нос Шабла привличат любителите на риболова, а стръмните крайбрежни скали са подходящи за скално катерене.
Почитателите на подводния свят могат да се гмуркат и да разглеждат богатата морска фауна и флора на дъното, докато живописните пътеки около фара предлагат внушителни панорамни гледки към Черно море и брега.
През годината районът е сцена и на разнообразни културни събития, които увеличават неговата притегателна сила като туристическа дестинация. Едно от най-обичаните е „Седмица на морето“ – провежда се традиционно през август и включва богата програма с концерти, забавления и инициативи за всички възрастови групи.
През юни се организира и Шабленският панаир, който привлича местни производители и майстори на занаяти. Гостите на панаира имат възможност да вкусят традиционни местни ястия и да се докоснат до автентичните занаяти, характерни за региона.
Фарът днес
В момента фарът функционира като действащ военен обект, поради което достъпът до него е ограничен. Независимо от това той остава сред най-посещаваните атракции по Северното Черноморие – символ на морската история, на инженерното наследство и на дълговечната връзка между хората и морето.
През летните месеци фарът няколкократно отваря врати за посетители, а информацията за тези дати се обявява на сайта на общината или в социалните мрежи. За тази година дните на отворените врати са определени за 26 юни 2026 г., 31 юли, 18 август и 28 август 2026 г.
Вход ще се разрешава само при представяне на документ за самоличност, в часовия диапазон от 9:00 до 16:30 ч.
