В западната част на провинция Съчуан, между Централен Китай и Тибетския автономен регион, се намират стотици мистериозни каменни кули, някои от които са високи над 60 метра. Те са разпръснати из долини и склонове в Хималаите, а около тях често има села, които са започнали да ги използват като конюшни и обори.
Други пък са изоставени и са в окаяно състояние. Техните дървени стълбища са изгнили и покривите са се срутили.
Въпреки че очевидно тези кули съществуват от векове, тяхното предназначение и произход остават мистерия. Дори местните хора не са наясно със своята история, пише “Amusing Planet”.
Загадката на вековния храм, направен да свири като музикални инструменти ВИДЕО
За първи път кулите привличат вниманието на външния свят едва през 1998 г., когато френската изследователка Фредерик Дарагон заминала за Тибет да търси снежни леопарди. Вместо това, обаче, тя открила тези енигматични постройки. Следващите пет години тя прекарала в тяхното изучаване.
Тя ги броила, картографирала, заснемала и дори ги изкачвала, когато това било възможно, за да вземе проби от дървения материал от гредите за анализ. Но когато разговаряла с хората, живеещи в близост до кулите, с изненада установила, че никой не знаел кой ги е построил и с каква цел. Проучването на текстовете в местните будистки храмове също не дало резултат.
Все пак тя открила няколко споменавания на кулите в няколко китайски хроники и в дневниците на европейски пътешественици, посетили района през 19-и век. Никой, обаче, не бил направил опит да ги проучи и да разреши загадката.
Възможно е липсата на информация за произхода на кулите да се дължи на историята и географията на региона. През вековете той е бил под властта на различни планински племена, които векове наред са се държали в изолация. Поради разнообразието на техния произход и фрагментирания терен, на който живеят, езиците и диалектите се различават много един от друг.
„Дори от една долина до друга местните хора не могат да разговарят един с друг“, посочва Дарагон в документален филм, озаглавен „Тайните кули на Хималаите“. Тя смята, че информацията за кулите в миналото може да е била предавана устно, но сега е забравена, тъй като диалектите са се изменили или са изчезнали.
Тези монументални сгради са построени като е използвана смесица от изрязан камък, тухли и дървесина. Те са с различна форма – квадрат, многоъгълник и звезда с 12 лъча. В тях има много малко мазилка и заради дървените дъски и греди между камъните те можели да погълнат силата на мощни трусове. Това важи особено за сградите с форма на звезда, които са по-малко уязвими на трусове.
Дарагон направила радиовъглеродно датиране на дървесината в кулите и определила, че са на възраст между 600 и 1000 години. Тя смята, че те не са имали само едно предназначение, а използването им е било различно в различните долини. В Миниак, например, тя смята, че те са били наблюдателни кули. Тя основава заключенията си на факта, че входът е на няколко етажа над земята, а местоположението на кулите е на място, където се пресичат пътища.
В Конгпо и Дамба кулите изглежда първоначално с абили символ на благополучие и гордост. Според една история, те са построени от местни хора, които забогатели от търговия със завладения от монголците Китай.
Загадката със селото на синеоките китайци
Днес много от кулите са в окаяно състояние. Дарагон полага усилия те да бъдат обявени за част от световното наследство на ЮНЕСКО. Това признание би помогнало за тяхното опазване и за събиране на средства за реставрация. Тя се опитва да ангажира и Съчуанския университет да започне да проучва структурите.
