Сибирската тайга, където температурите през зимата падат до минус 40 градуса, едва ли изглежда като място, където да се построи научен и технологичен център. И все пак, скрит сред брезите и боровете и, през поголямата част от годината - в снега, се намира един от най-важните изследователски и образователни центрове в Русия – Академгородок.
Разположен на 30 км южно от Новосибирск и на повече от 3000 км на изток от Москва, Академичният град е създаден в края на 50-те години от математика Михаил Лаврентиев и тогавашния лидер на СССР Михаил Хрушчов като място за провеждане на фундаментални изследвания и развитие на технологии по време на Студената война, съобщава Би Би Си.
Косите ви ще настръхнат от изложеното в Музея на джихада срещу СССР ВИДЕО
Строителството започва през 1958 г., а мястото привлича предимно млади изследователи и току-що дипломирали се учени. Следващата година той вече има свой собствен кампус – Новосибирския държавен университет.
До средата на 60-те години по основната улица на града имало около 20 научни и технологични института, занимаващи се с генетика, химия, физика, автоматизация и социални науки. Затова започнали да я наричат „най-умната улица в света“.
В края на 60-те години градът бил достатъчно голям да приюти до 65 000 души, предимно учени. Първото десетилетие на Академгородок се счита за неговата златна епоха с иновативната работа в няколко изследователски сфери и кипящ социален живот.
Огромната дистанция от Москва означавала също и политическа и културна дистанция от комунистическата партия. Учените се срещали в социални клубове, където можели да обсъждат литература, изкуства, музика и дори да провеждат фестивали, които не биха били възможни в останалата част от СССР.
„Всичко, което те говорели и правели в социалния си живот, било абсолютно невъзможно да се случи в столицата. Те били далеч от властта. Вероятно са си мислели, че не могат да бъдат изгонени по-далеч от Сибир“, обяснява Анастасия Близниук от местния музей.
„Западните историци смятат, че това е било единственото демократично място в Съветска Русия“, казва Анна Артюшина, кандидат-доктор на философските науки.
През 1968 г., когато в страната се засилвал политическият консерватизъм, един сатиричен фестивал и едно писмо, подписано от учените в Академгородок в знак на протест срещу нарушаването на човешките права, накарало съветските власти да затворят всички социални клубове в града.
През 70-те и 80-те години продължавало държавното финансиране на научни изследвания, но крахът на СССР през 1991 г., когато населението в града било най-голямо – 100 000 души, накарало много от жителите му да го напуснат.
Как изглежда изоставеното руско селище Пирамида в Норвегия
В началото на 21- век руското правителство започна отново да инвестира в Академгородок. Международни технологични компании отвориха офиси в региона и основният фокус в града вече станаха технологичните иновации.
За разлика от другите руски градове, тук няма следи от комунистическото минало. С изключение на един герб със сърп и чук на една от фасадите. Улиците носят имената на учени от града. Има и паметник на лабораторната мишка.
