След поредния снеговалеж в средата на февруари Лудогорието е застинало в обятията на зимата. Пътешествието започва на брега на язовир "Бели Лом". Плодородните полета ослепително блестят под първите слънчеви лъчи. В суровата зимна картина край язовира кипи обичайната сутрешна суета на немите лебеди.
Целият Североизток е побелял. Летим над величественото Шуменско плато, където снежната пелена е покрила следите на хилядолетна история. След мразовитата сутрин на язовир „Бели Лом”, връщаме се край Шумен, Шуменското плато и конкретно село Хан Крум. Оттук тръгва пътеката към едноименния скален манастир, информира NOVA.
От последните къщи на селото поемаме през овощните градини към дебрите на Калугеровия боаз - живописна теснина в сърцето на платото, приютила Ханкрумовския скален манастир. В по-голямата си част пътеката е равна и широка. Едва в подножието на възвишението пътят става по-стръмен. От селото до Калугеровата пещера, основна част от Ханкрумския скален манастир, разстоянието е около 3 километра.
След час ходене се озоваваме под внушителния скален венец, в който са издълбани монашеските помещения. Стълбата е изсечена в самата варовикова скала. Малко е плашещо в началото, но с повече внимание човек все пак може да се изкачи. Изкачването е епично.
Здравото метално въже дава сигурност по стъпалата, но въпреки това, хората, които имат проблем с височините, по-добре да не предизвикват страховете си. Веднъж стъпили горе, влизаме в тясно предверие, водещо към трите изкопани във варовика помещения на монашеската обител.
Прозорците гледат на юг и предлагат ослепително естествено светление. Още по-ослепителна пък е гледката, която се разкрива от всяка дупка надолу към подножието на платото.
Влизаме в едно от помещенията, което е сравнително по-голямо. Очевидно се е ползвало като църква тук в скалата, заради издълбания олтар.
Както останалите скални манастири по платото, така и Ханкрумовският, е бил дом и убежище на монаси-исихасти в Средновековието. С постоянна молитва и лишения от всякакви човешки страсти, отшелниците са търсили най-висшата степен на отдаденост към Бога. В тези скални ниши са живели в тишина и покой, които само природата може да осигури.
Манастирът се намира в източните склонове на Шуменското плато, високо в скалния венец, манастирът предлага естествена защитеност и панорамна гледка към околността – особеност, която не само улеснявала усамотението на монасите, но и им давала стратегическо предимство в размирни времена.
Смята се, че обителта е възникнала около XIII–XIV век, в периода на Второто българско царство, когато исихазмът се разпространява широко по българските земи. Скалните помещения са издълбани директно в меката варовикова скала и включват малки килии, общо молитвено пространство и ниши, които вероятно са служели за съхранение на църковна утвар или ръкописи. Някои от стените носят следи от примитивна мазилка и графити – свидетелство за дългогодишното обитаване на мястото.
Достъпът до манастира не е лесен – стръмни пътеки и скални изсичания водят към килиите. Именно труднодостъпността е била част от духовния избор на монасите. Отшелническият живот тук е протичал в строга аскеза: пост, непрестанна молитва и физически труд. Вероятно монасите са поддържали малки градини или са разчитали на помощ от близките селища.
Ханкрумовският манастир е част от по-широк комплекс от скални обители в района на Шуменското плато, които оформят своеобразен духовен център през Средновековието. Въпреки че днес е частично разрушен от времето и природните влияния, мястото продължава да носи усещане за тишина и духовна сила.
