Така наречените ромски дворци сред нивите или в малките градчета изглеждат нелепо и бизарно, но сред представителите на тази маргинализирана и предимно бедна общност те ясно разкриват стремежа към по-висок обществен статус.
Подобни масивни сгради започват да никнат една след друга в началото на 90-те години на миналия век. След падането на комунизма отделни членове на ромската общност натрупват капитали, предимно чрез събиране и продажба на вторични суровини и дребна търговия.
Днес в цяла Румъния има хиляди такива натрапчиви постройки, а съседите често се надпреварват в надстрояването на етажи. Фасадите нерядко се украсяват със символи на долара или с емблемата на Mercedes, които се възприемат като знак за богатство.
Румънският архитект Рудолф Греф посочва, че специфичният стил не бива да се отхвърля с лека ръка, въпреки че се възприема като чист кич. Според него това е част от съвременната история на страната, развила се в противовес на официалната архитектура.
Покривите, които с формата си напомнят азиатски храмове, всъщност са гротесково преувеличение на традиционни румънски елементи.
Стиловете варират според региона — в Централна Румъния те са вдъхновени от католическите църкви, на югозапад са копия на неокласически сгради, а на изток и юг са интерпретации на някогашните аристократични имения.
Общото между всички тях е целта на собствениците да парадират със своя успех.
Някои от имотите са преки копия на съществуващи сгради. В село Бузеску, разположено на стотина километра южно от Букурещ, заможният местен жител Дан Финуцу изгражда къщата си по модел на сградата на съда, където през 90-те години е осъден за измама.
Източниците на финансиране на тези дворци остават недокрай изяснени. Много от собствениците в Бузеску твърдят, че са спечелили парите си от търговия с метални отпадъци или от работа в чужбина.
Появата на първите подобни имоти се свързва и с връщането на конфискуваното по времето на комунизма злато.
През 1978 г. режимът на Николае Чаушеску приема декрет, задължаващ гражданите да предадат златото си на държавата. Тъй като предаването е било официално документирано, след промените процедурата по възстановяването му е улеснена.
Днес Бузеску има 4000 жители и десетки подобни постройки покрай главната си улица, които привличат вниманието на преминаващите туристи. В същото време голяма част от двумилионното ромско население в Румъния продължава да живее в бедност.
Дори собствениците на тези мегаломански имоти често обитават само една или две стаи, а големите салони, декорирани с мрамор и злато, се пазят единствено за празнични поводи.
Поддръжката на подобни сгради се оказва изключително скъпа, поради което много от тях стоят недостроени или изглеждат изоставени. Все повече местни жители напускат селото в търсене на препитание в Букурещ или в чужбина, оставяйки зад гърба си празните дворци.
