В продължение на векове пътешествениците, посещаващи най-южната част на Южна Америка, се завръщали с изумителни истории. Те разказвали за земя, шибана от свирепи ветрове и изпълнена с безкрайни равнини, обитавана от хора с необикновен ръст. Някои твърдели, че тези жители са гиганти, извисяващи се далеч над обикновените мъже. Техните разкази завладели въображението на Европа и спомогнали за създаването на един от най-устойчивите географски митове в историята – този за гигантите на Патагония.
Първото известно описание на гигантите се появява в записките на италианския хронист Антонио Пигафета за пътешествието на Фернандо Магелан. През 1520 г. португалският мореплавател Магелан, който плавал на служба на испанската корона, хвърля котва край бреговете на днешна Аржентина. Един от хронистите на експедицията, Антонио Пигафета, описва среща с местни жители, които европейците сметнали за забележително високи. Според Пигафета европейците едва стигали до кръста на един от тези гиганти.
„Един ден внезапно видяхме на брега на пристанището гол мъж с гигантски ръст, който танцуваше, пееше и хвърляше пръст върху главата си. Генерал-капитанът [т.е. Магелан] изпрати един от нашите хора при гиганта, за да извърши същите действия като знак за мир. След като стори това, мъжът отведе гиганта до малък остров, където чакаше генерал-капитанът. Когато гигантът се озова пред генерал-капитана и нас, той остана силно изумен и започна да прави знаци с вдигнат нагоре пръст, вярвайки, че сме дошли от небето. Той беше толкова висок, че ние стигахме само до кръста му, а тялото му беше добре пропорционирано...“
Подобни описания били сензационни и бързо се разпространили из цяла Европа. Скоро регионът започнал да се свързва с обитатели гиганти. Пигафета пише, че Магелан нарекъл местните жители „патагонци“ (Patagoni), но не обяснява откъде идва названието. По-късно се появява популярното предположение, че думата е свързана с испанското pata („крак“, „лапа“), откъдето идва и тълкуването на Патагония като „Земя на големите стъпала“. Произходът на името обаче остава спорен.
(Източник: William C. Sturtevant)
Друга теория предполага, че то е вдъхновено от гигантски персонаж на име Патагон от популярния испански рицарски роман „Primaleón“ от началото на XVI век. С течение на времето названието започва да се свързва не само с хората, но и с обширния регион, който става известен като Патагония, съобщава Amusing Planet.
Повече от век по-късно, през 1628 г., излиза книгата „The World Encompassed“ („Светът, обиколен от сър Франсис Дрейк“), посветена на околосветското пътешествие на сър Франсис Дрейк. Тя е публикувана от неговия племенник, също на име Франсис Дрейк, въз основа на сведения за експедицията. В нея отново се споменават легендарните гиганти на Патагония. Авторът предполага, че макар местните жители да били значително по-високи от обикновеното, хората на Магелан вероятно са преувеличили техния ръст. В текста се посочва височина от около 7 фута и половина.
„Магелан не е бил напълно заблуден, наричайки ги гиганти; тъй като те наистина се отличават от обикновените хора по ръст, едрина и физическа сила, както и по страховития си глас; но все пак не са толкова чудовищни или гигантски, колкото се е твърдяло; има англичани, високи колкото най-високите от тях, но може би испанците не са предполагали, че някога англичанин ще дойде там, за да ги опровергае, и затова са си позволили да лъжат по-смело; името „пентагони“ – т.е. „пет лакътя“ или 7 фута и половина – описва пълния ръст (а може би и малко повече) на най-високите сред тях.
Сигурно е обаче, че жестокостите, извършени от испанците там [визирайки вземането на заложници от Магелан], са ги направили по-чудовищни в мисленето и нравите, отколкото са физически, и по-негостоприемни към всички чужденци, които биха дошли след това.“
Сведенията за тези гиганти продължават да се появяват и през XVIII век. През 1766 г. капитан Джон Байрън (дядо на поета лорд Байрън) също се завръща от околосветско пътешествие. Скоро след това плъзва слух, че екипажът му е видял в Патагония племе от местни жители, високи девет фута. Историята предизвиква огромен интерес, но последвалите наблюдения дават значително по-скромни размери.
По време на експедицията на Самюъл Уолис през 1766–1768 г. някои от патагонците били измерени. Най-високият достигал 6 фута и 7 инча (около 201 см), няколко били високи между 6 фута и 5 инча и 6 фута и 6 инча (около 196–198 см), а повечето били между 5 фута и 10 инча и 6 фута (около 178–183 см). Така постепенно започнало да става ясно, че пътешествениците действително са срещали необичайно високи за представите си хора, но не и девет- или десетфутови гиганти.
Когато през 1773 г. излиза официален сборник с разказите за британските пътешествия, включително това на Байрън, легендата започва да губи част от мистиката си. Патагонците продължават да бъдат описвани като хора с впечатляващ ръст и телосложение, но картината вече е далеч от невероятните истории за истински гиганти.
Изследователите смятат, че много от коренните жители, срещнати от европейските пътешественици в Патагония, са принадлежали към народите, обозначавани с общото название техуелче, включително южните аоникенк (Aónikenk). Те действително били сравнително високи и едри. В съчетание с масивното им телосложение, тежките наметала от животински кожи и склонността на моряците да украсяват разказите за приключенията си, те вероятно изглеждали огромни в очите на чуждестранните посетители.
С достигането на по-достоверна информация до Европа митът постепенно избледнява. По-късните наблюдения и измервания показват, че патагонците действително можели да бъдат впечатляващо високи за своето време, но далеч не достигали исполинските размери от ранните разкази. През XIX век английският пътешественик Джордж Чауърт Мъстърс, който прекарва продължително време сред техуелче, оценява средния ръст на мъжете, с които пътува, на малко над 5 фута и 10 инча (около 178 см), като среща и значително по-високи мъже – до около 193 см.
Така един от най-любопитните митове в историята на пътешествията постепенно намира своето обяснение. Зад историите за гигантите на Патагония вероятно стоят реални срещи с необичайно високи и едри хора, преувеличени от моряци и пътешественици и превърнати с всяко следващо преразказване във все по-фантастични истории. А легендата се оказва достатъчно силна, за да остане свързана с Патагония повече от пет века.
