На пръв поглед изглежда като същество от праисторически филм – масивно тяло, яркосиня глава без пера, странен роговиден израстък като ирокез и мощни крака, въоръжени с дълги нокти. Това е казуарът – птица, която учените често определят като най-опасната в света. Но зад страховитата ѝ репутация се крие далеч по-сложна и интересна история.
Казуарите обитават тропическите гори на Австралия и Нова Гвинея и са сред най-едрите птици на планетата. Възрастните екземпляри достигат до метър и половина височина, тежат около 80 килограма, могат да развият скорост до 50 км/ч и да скачат на височина близо два метра. Най-опасното им „оръжие“ се намира на вътрешния пръст на крака – кинжаловиден нокът с дължина до 10 сантиметра, способен при удар да причини сериозни, дори фатални наранявания.
Титлата „най-опасната птица в света“ се затвърждава след два документирани смъртни случая – през 1926 г. в Австралия и през 2019 г. в САЩ, където казуар е отглеждан в плен. Именно тези инциденти водят до вписването на птицата в Книгата на рекордите на Гинес и до създаването на мрачния ѝ имидж. Въпреки това статистиката показва, че за повече от век има едва два фатални случая – значително по-малко в сравнение с много други диви животни.
Експертите подчертават, че казуарите не нападат хора без причина. Анализ на над 150 случая на агресивно поведение в Австралия показва, че птиците почти винаги са реагирали защитно – заради храна, малки, яйца или когато са били притиснати в ъгъла. В голяма част от случаите хората предварително са подхранвали казуарите, което води до загуба на естествения им страх от човека и до опасни сблъсъци.
Иронията е, че днес истинската жертва не е човекът, а самият казуар. Южният казуар е застрашен вид, като в дивата природа са останали по-малко от 5000 екземпляра. Унищожаването на тропическите гори, автомобилните инциденти, нападенията от кучета и разпокъсването на местообитанията поставят вида под сериозна заплаха. Тъй като казуарите се размножават бавно и могат да живеят до 50 години, загубата дори на една възрастна птица е сериозен удар за популацията.
Природозащитниците предупреждават, че образът на „птицата убиец“ вреди не само на истината, но и на усилията за опазване на вида. В Австралия вече се поставят специални пътни знаци, провеждат се образователни кампании, а екологични организации възстановяват тропическите гори, за да свържат изолирани местообитания. Посланието е ясно: казуарите не са чудовища, а част от крехкия баланс на дивата природа – и съжителството с тях е възможно, ако човекът прояви уважение и отговорност.
