Ергенският данък е наказателен данък, налаган на неженените мъже. В съвременната епоха в много страни наистина варират данъчните ставки в зависимост от семейното положение. Ето защо настоящите препратки към ергенските данъци обикновено са имплицитни, а не експлицитни.

Предвид състоянието на данъчното законодателство е много сложно. Тук могат да влязат в действие концепции за данъчно счетоводство като разделяне на дохода.

Такива изрични мерки исторически са били въведени като част от морална паника поради важния статут, даден на брака в различни времена и на различни места. Последните са например места като Древен Рим или в различни законодателни органи нa САЩ в началото на 20 век.

Често това било свързано с расови или националистически причини. Съвсем наскоро ергенските данъци се разглеждал като част от общ данък върху бездетността , който често се използвал от държавите-членки на Варшавския договор, пише poznanieto.bg

Обосновката на въвеждането на ергенски данък

Морална паника и хомофобия

През 19 век в Съединените щати призивите за ергенски данък често са водени от морална паника и ергенският данък се разглеждал като начин за реформиране на социалните проблеми, или защото хората вярвали, че ергените извършват повече престъпления, или защото смятали, че много ергени са затворени хомосексуалисти.

Расова евгеника

Ергенският данък има дълга история на използване за основани на раса политики за пронатализъм. В началото на 20 век това се превърнало в обща дискусия за „самоубийството на расата“ и следователно имало литература, подкрепяща основани на раса пронаталистки политики, обикновено в областта на евгениката. След като такива мерки били приети в Южна Африка в опит да се изравнят раждаемостта на белите с тези на чернокожите, те преминали към Бенито Мусолини, който изрично призовал за разпространение на италианско потомство (това станало в реч на 26 май, 1927)