Турците имат особена страст към чая - пият го много, често и с удоволствие. Междувременно напитката наскоро стана част от националната култура: по време на Османската империя целият чай е бил донесен от Азия и едва в края на 19-ти век са направени опити да се отглежда у дома, но семената не са успели да се вкоренят.
До края на Първата световна война турците предпочитат кафето – доставяно е от Йемен, и то почти безплатно. Но разпадането на монархията и загубата на територии свършиха своята работа: цената на ароматните зърна скочи толкова много, че кафето се превърна в лукс.
В тази ситуация правителството на ръководителя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк започна да търси заместител на скъпия продукт. И тогава се сеща за чая, който се оказа много по-евтин.
Защо седенето на пода се смята за нормално в чужбина, а у нас не?
През 1928 г. Турция купува няколко десетки тона семена от Грузия. Те са засадени на брега на Черно море, превръщайки околностите на град Ризе в истинска чаена долина. Вторият опит се оказва успешен - зърната пуснат корени, поникват и няколко години по-късно страната получава свои собствени национални разновидности на напитката. По-късно турските поети го възхваляват в творбите си.
Очевидно това е отговорът на въпроса защо турският чай предизвиква смесени чувства у възрастните хора: всичко зависи от отношението на човека към съветското минало и от степента на носталгия.
На мнозина тръпчивият му вкус изглежда някак едва доловимо познат, изобщо не като цейлонския или индийския. Нищо чудно - в края на краищата това всъщност е същият грузински чай, произхождащ от СССР.
Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
