logo

Загадъчното Аневско кале – истинско приключение в Балкана

Загадъчното Аневско кале – истинско приключение в Балкана

В района на крепостта могат да се видят масивни крепостни останки и очарователни гледки

Крепостта Аневско кале е един от най-добре съхранените паметници на средновековната българска архитектура и култура. През 1882 г. Иван Вазов я споменава в пътеписа си „Един кът от Стара планина“. Сто години по-късно, през 1983 г., започват редовни археологически разкопки.

Минавайки през Карлово и по Подбалканския път, можете да забележите крепостта в далечината на фона на Стара планина. Тя се издига самотно и загадъчно, а пътят до нея е истинско приключение, което обаче напълно си заслужава.

Аневското кале се намира в южните поли на Стара планина в района на село Анево близо до Сопот. Крепостта е кацнала на висок каменен рид, висок 958 метра. До нея се стига за около час пеша по стръмна пътека. Първата част от маршрута е стръмно изкачване, а втората – тясна пътека с пропаст надолу.

Вече имаме български Камино, а първите поклонници ще потеглят на историческо пътешествие на...

Веднъж стигнали до там, обаче, пред вас се открива приказна гледка. От изток и от запад ридът е заобиколен от реките Асар дере и Куру дере. От крепостта се вижда и едната станция на Сопотския лифт.

В района на крепостта могат да се видят масивни крепостни останки и очарователни гледки към Карловската котловина и Средна гора.

Крепостта Аневско кале е описана накратко от Иван Вазов в пътеписа „Един кът от Стара планина“: „Недалеко, въз един скалист, остър, непристъпен рът на ребрата на планината, меланхолно изглеждаше полуразрушената старовремска крепост, въз буренясалите стени на която зееха големи черни дупки, направени от времето. Аз съм ходил и друг път при тези развалини, но никакъв знак или надпис не съм намерил, по който да би се узнало нещо за миналото на този скелет. Никакво предание тоже не съществува в народа“.

Аневското кале, също наричано Аневско градище и Копсис, тя е сред най-запазените крепости в страната. Останките от крепостните стени достигат височина от 12 до 14 метра. В миналото стената е ограждала двор от 5 декара. Изградена по време на Второто българско царство.

Крепостта е много добре запазена и заради своите високи останки от стени и кули тя привлича множество туристи.

Укреплението се е разполагало на различни нива, като на най-горното се е намирала централната цитадела, докато на останалата територия са се намирали други постройки. Главният вход на Аневското кале се намира на южната страна на укреплението. Самата централна цитадела е била пригодена за самостоятелна отбрана.

Археологическите проучвания в долното подградие доказват наличието на манастирски комплекс от ХІІІ-ХІV век, възникнал на мястото на по-ранен, от V–VІ век, също с по една църква. Около тях е бил разположен голям средновековен некропол. Открити са също много предмети на бита, изкуството, монети на български владетели и десетки надписи на среднобългарски език. Те, както и архитектурата, определят времето на възникване на крепостта – 40-те години на ХІІІ век, и края на съществуването й през 70-те години на ХІV век.

На мястото на подградието и самата крепост са открити следи от живот и укрепления още от времето на на Античността (I – V в.) и Ранното средновековие (VII – Х в.). Археолозите смятат, че крепостта в този си вид е започнала да съществува през първата половина на 12 век и е престанала да се използва в края на 14 век.

Според византийските хронисти Георги Пахимер и Йоан Кантакузин Аневското кале е столица на владенията на братята Смилец, Войсил и Радослав. Смилец дори успява да се възкачи на престола на българските царе и царува през периода 1292 – 1298 г.

По своята архитектура крепостта Аневско кале се явява близък аналог на замъците на Балканите и Европа. За това свидетелства добре запазената северна кула донжон. В горното подградие, извън крепостните стени, са открити основи на жилища и една крипта с три християнски погребения.

Около крепостта и в подстъпите към нея се откриват голям брой осколки от артилерийски снаряди от XIX в. С оглед на това и на относително пресните следи от пожар в крепостта може с голяма доза вероятност да се допусне, че тя е била обстрелвана с артилерия от руската войска по време на Руско-турската война през 1877 – 1878 г. Възможно е височината, където се издига крепостта, да е била използвана за позиция от османски военни части или просто тя е била използвана като цел за учебни артилерийски стрелби.

В непосредствена близост до останките от крепостта се намира Сопотският манастир „Възнесение Господне“.

Велико Търново - историческата ни столица, която пази тайните на три български царства

Крепостта се намира в околностите на село Анево, Сопотско. Селото отстои на 2.2 км западно от Сопот и на 134 км източно от София, които се изминават за около 2 часа по Подбалканския път.

Харесайте pochivka.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

Коментирай