Погледнат отстрани този древен комплекс по форма повече прилича на гърба на гигантски динозавър. Разположен е на перуанското крайбрежие в департамент Анкаш в о-в Касма и се състои от тринадесет равноотдалечени кули, издигнати на няколкостотин метра от върха на един дълъг хълм.
Височината на всяка от тринадесетте кули варира и варира от 2 до 6 метра. Общата дължина на тази редица е около триста метра.
Кулите на Чанкильо са известни на учените от дълго време, но по-точните им изследвания започнаха едва през 2000 година. Първото нещо, което археолозите са предложили по отношение на целта на древния комплекс, е неговата защитна функция.
Учените са направили този извод поради специфичната техника на полагане на камъни, която е по-характерно за крепостите. Но тази версия не беше потвърдена, тъй като това укрепление е невъзможно да се защити, има много входове, а няма водоснабдяване.
През 2007 г. беше предложена нова и по-правдоподобна версия: кулите Чанкильо са били построени, за да наблюдават движението на слънцето в небето. Също така, благодарение на комплекса, хората са мжели точно да определят времето на пролетното равноденствие и зимното слънцестоене. Потвърждение на тази версия е фактът, че тук е храмът на слънцето, в който са се извършвали ритуалите.
Чудо! Съвременната Атлантида изплува след четвърт век под вода
Когато започнали да проверяват тази версия, се оказало, че кулите наистина показват точно времето на изгрева: първото - в деня на лятното равноденствие на 21 юни, последното - в деня на зимното слънцестоене на 21 декември. Учените смятат, че подобно наблюдение на слънцето позволявало на хората да се занимават със селскостопански дейности и също така кулите са използвани за церемонии.
Интересна особеност е, че Чанкильо се намира само на няколко километра от Тихия океан. В същото време между океана и кулите се издигат хълмовете на Монгон. Според археолозите тези хълмове са естествена бариера срещу мъгла, която може да усложни видимостта в обсерваторията.
Пирамидата до Ковил и светилището, което е по-голямо и чудно от Перперикон
Така се оказа, че това е най-древната слънчева обсерватория в Америка. Смята се, че е построена от представители на цивилизацията, която е неизвестна на съвременната наука.
Досега не е установено точното време на появата на тринадесет кули в Перу. Приблизително това се е случило между 500 и 200 години преди Христа. Изграждането на древния комплекс е продължило 25 години. На учените е неизвестна цивилизацията, която е живяла на тази земя по онова време. Но, съдейки по скоростта на изграждането на такава голяма и точно ориентирана архитектурна структура, става ясно, че тази цивилизация е имала висока степен на организация.
Марфа – градът с най-голямата неразгадана американска мистерия (ВИДЕО)
През 2013 г. комплексът от 13 кули Чанкильо е включен в списъка на ЮНЕСКО. Сега най-важната задача е възстановяването и запазването на този уникален паметник на древността. Това е и единствената древна обсерватория, в която наблюдението на слънцето покрива пълния годишен цикъл./pochivka.blitz.bg
