Черепишкият манастир е едно от онези неповторими места, които носят българския дух и крият в себе си неподозирана история. Мястото, където се срещат история и природа, не е останало незабелязано, и все пак недостатъчно се знае за това какво го прави уникално. Манастирът е бил предпочитан за разходки от народния поет Иван Вазов, а често го наричат и „най-красивото място на света“.
Намира се в Искърското дефиле, на 85 километра от столицата, на самия бряг на река Искър. Посещението до него е една чудесна еднодневна екскурзия от София. Районът на манастира изобилства с красива природа и прекрасни гледки към дефилето и река Искър.
Нереално удивителни СНИМКИ от Трансилвания показват „целувката“ на два сезона
Можете да стигнете до него с автомобил – през Искърското дефиле и Зверино или през Лютиброд и Ребърково. Стига се и с влак по линията София-Мездра, но трябва изрично да проверите дали влакът ви спира на гара Черепиш.
Той е основан по време на Втората българска държава, по време на управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Най-старото свидетелство за съществуването на обителта е манастирският устав (типик) писан в периода 1390-1398 година. Типикът се съхранява в историко-архелогическия музей в София. Според документа манастирът и черквата са разрушени след битката с турските завоеватели, но хората веднага са ги въстановили. За историята на "Успение Богородично" в следващите два века не се знае нищо. Възстановен е през 1660 г. Наименоването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.
„Успение Богородично“ е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния „Коритен град“, съществувал в близката местност Ритлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през 1396 г.
91-годишна бабка тръгна да продава дома си, а щом купувачите го видяха онемяха! (СНИМКИ/ВИДЕО)
През вековете на владичеството храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на национално Възраждане манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.
Светата обител е сгушена между бели скали от варовик, изящно изваяни от природата в причудливи форми. Между скалите са монтирани множество кръстове. Недалече от манастира се намира комплекс, в който до 1989 година се е разполагала Духовната семинария.
Сградите на манастира са наредени в полукръг и ограждат голям двор. След преминаването през манастирската порта, от лявата страна се вижда постройката, в която живеят монасите. До нея се намира любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов. Известно е, че точно тук той е написал разказа “Една българка”. Тук е роден и поетичния му цикъл “Скитнишки песни”.
В църквата на манастира се съхраняват мощите на Светите брзсребреници Козма и Дамян. Няма писмени данни и никой не си спомня откога мощите на светците се намират в Черепишкия манастир. Приема се, че реликвата се съхранява там от столетия. Те се честват от църквата на 1 ноември.
Много от вярващите християни опират челата си на ковчежето с мощите на лечителите и молят свещеника да им почете молитва за здраве и изцеление от болестите. Стотици са свидетелстват, че получават облекчение на болките, а някои и пълно изцеление.
Църквата датира от XIV в. Стените и са дебели около метър, вследствие на неколкократно укрепване и преди повече от 30 години, по време на реставрация са намерени стенописи на изтъкнатия живописец и товрец от XVII в. Свети Пимен Зографски. Гробът му също се намира тук.
Тук се съхранява и сабята на Христо Ботев. След смъртта му тя е взета и пренесена от Петър Македончето в манастирската обител. Монахът Герасим я скрил в Рашидовата стая. По късно през 1910г. писмени сведения дава някогашният манастирски слуга Нено Нецов. Според неговите думи, само сабята е истинска. Ножницата вероятно е подменена незнайно как и защо.
Черепишки манастир е бил посещаван и от Васил Левски според преданията, без да има реални исторически данни. Според легендата тук са се заклевали монасите в революционната борба върху револвер и кама.
Пирамидата до Ковил и светилището, което е по-голямо и чудно от Перперикон
Черепишкият манастир не впечатлява с мащабност и размери. За сметка на това спокойствието в него е завладяващо. Едва ли това място може да бъде описано по-добре от Алеко Константинов: „А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери…“
