Светата българска православна църква почита на 19 октомври Свети преподобни Йоан Рилски Чудотворец - най-великия български светец, небесен закрилник на целия български народ и основател на най-величествения манастир в България – Рилския, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Няма българин, който поне веднъж в живота си да не е бил в Рилския манастир. Но мнозина не са чували тайните, които пази тази духовна съкровищница.
И днес всеки вярващ може да целуне ръката на светеца, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на светата обител. Но малцина знаят, че през 60-те години на ХХ век, времето на дълбокия социализъм и насаждания от него атеизъм, мощите на светеца за малко да изчезнат.
Безбожно посегателство
Имало идея те да бъдат извадени от Светата обител, защото манастирът е превърнат в национален музей, а монасите са били изгонени.
Те били подложени на репресии, личните им вещи били иззети, били наричани привърженици на фашистката власт.
Архивите на манастира пазят превратностите, които се случват в духовната обител само за половин век. На Велики четвъртък 1946 г. в църквата на манастира нахлува милиция. От гроба му в Светата Обител е изровено тялото на цар Борис III въпреки противопоставянето на монасите и игумена Калистрат.
„През 1959 година от Кюстендилския окръжен комитет излиза едно писмо, че манастирът не трябва да бъде вече православно средище, а музеят за патриотично възпитание на трудещите се. Това е първата лястовичка в официалните действия за одържавяването на манастира“, разказа пред бТВ историкът и уредник на музея в Рилския манастир Мария Златкова, която проучва архивите и запазените летописи на монасите.
От 1961 г. 1991 г. духовният център официално е превърнат в Национален музей. В първите години богослужението в него е забранено, а монасите са изгонени. Иззети са мощехранилници, икони и църковна утвар. Поставен е въпросът е и за мощите на свети Йоан Рилски.
„Новите стопани на манастира са се колебаели какво да се случи с мощите. Имало е идея дори те да бъдат изнесени от манастира. Монасите също са искали да вземат мощите със себе си, но се решава да останат в манастира. Прави се една комисия от монашеското братство, която много грижливо проверява състоянието на мощите е се прави протокол.
Напусналите монаси взимат ключа от сандъчето, в което се съхраняват мощите, с надеждата те да не бъдат отваряни и пипани. За съжаление, музейните работници намират начин, отварят мощите и те са показвани като музейна забележителност“, обясни още Златкова.
Пазител на чудеса
Рилският манастир пази много чудеса. Едно от тях е кръстът на Рафаил. Уникалното произведение на изкуството се съхранява в Музея на най-голямата и най-обичана света обител в България.
Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см.) и носи името на своя създател. Монахът Рафаил е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи, за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Работата му продължила 12 години. Когато през 1802 г. творбата е завършена, Рафаил ослепява.
Обителта е създадена е през 30-те години на Х век на мястото на старата постница в планина Рила. Смята се, че манастирът е основан от първия български монах-отшелник Св. Йоан Рилски (876-946 г.).
Той избира пътя на пустинножителството като начин за духовно усъвършенстване и в знак на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Става една от най-значимите фигури на Средновековието, оказва влияние върху целия източноправославен свят.
През вековете светата обител е многократно преустройвана, разрушавана и отново възстановявана. Издига се на пет етажа, като видими от тях са четири заради ограниченията, наложени от османската власт. През 1335 година в двора на днешния манастир са издигнати отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. Кулата е най-старата запазена сграда в манастиския комплекс. На върха й има параклис с ценни фрески от тридесетте години на XIV век.
По време на царуването си Иван Шишман подписва и подпечатва със златен печат Рилската грамота, с която дава на манастира като феодални владения двадесет села със землищата им. В Рилския манастир се пазят ръкописи, стари книги, документи от XIV век, а в музея – черковна утвар, икони, оръжия, монетна колекция.
Манастирът притежава уникална, изключително богата библиотека. В нея се съхраняват около 250 ръкописни книги от XI-XIX век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др. Музеят на манастира пък притежава 35000 експоната –икони, произведения на приложното изкуство, дърворезби, култови и етнографски предмети.
