Сгушено до Тоскана в Северна Умбрия, се намира малко италианско село наречено Коспая. Почти четири века неговата територия от малко повече от от 3 кв. км е била независима република без правителство, закони, данъци и т.н.
Тази особена политическа ситуация възникнала по време на Ренесанса, което я прави още по-забележителна във време, когато Италия представлява хаос от зависими от папата държави, семейни владения и чужди кралства. Всички те били въвлечени в лични отмъщения и търговски афери.
По това време една територия да бъде без закони и владетел било нечувано.
Приключенията на италианеца, заспал върху надуваем дюшек в морето
Всичко започнало през 1431 година, когато папа Евгений Четвърти, закъсал за пари, взема заем от 25 000 златни флорина от херцога на Флоренция, който управлявал в съседство. 9 години по-късно, изпаднал в невъзможност да върне сумата, папата обещава като залог да прехвърли град Борджо Сан Сеполкро и прилежащите му земи в северната част на папската държава на херцога.
И двете страни се съгласили, че новата граница трябва да бъде по малката река Рио в горната част на Тибър. Само че „Рио“ е доста често срещано име за река. Буквално означава „река“ на латински.
Има хиляди малки поточета из цяла Италия, наречени Рио, а в този район има две, които текат на половин километър една от друга.
Представителите на папата и на херцога не били наясно с това, вероятно защото не познавали района. Двете страни започнали да управляват владенията си до най-близката до тях Рио, без да са наясно, че има две такива реки.
Ясно е какво ще се случи с вас, ако изведнъж спрете да пушите
В резултат едно малко парче земя, сгушено между двете реки, било оставено изън юрисдикцията и на папската държава и на Флорентинската република. На тази територия се намирало селцето Коспая.
Жителите на селото се възползвали от възможността и веднага се обявили за независима република. Това засрамило емисарите, направили грешката, но нито папата, нито херцогът имали желание отново да седнат да подновят тежките преговори и оставили нещата така.
В някои от интерпретациите на историята се твърди, че и двамата владетели се радвали на факта, че имали буферна държава помежду си и нямали желание да я включат в територията си. Тази теория е малко вероятна, тъй като папата и херцогът на Флоренция имат доста общи граници на други места.
Коспая придобива независимост през 1440 година. Хората не свикали правителство, не писали закони, не събирали армия и не плащали данъци на никого. Вместо това цялото им време било посветено на земеделието. Те продавали продукцията си на съседните държави.
Републиката извадила голям късмет, когато в средата на 16-и век тютюнът бил донесен от Америките. Тогава се считало, че той притежава медицински свойства и бил препоръчван за лечение на всичко – от артрит до главоболие и епилепсия. Не след дълго европейците открили и отпускащите му свойства.
Католическата църква се опитала да ограничи консумацията на тютюн, но без голям успех, тъй като считала употребата му за грях.
Култивирането на тютюна вървяло трудно в Италия, но в Коспая то процъфтявало, защото страната била извън папската юрисдикция. Скоро тя станала център на отглеждането на тютюна в Тоскана и разпределителен пункт за търговията с тютюн за цяла Италия.
След като новините за уникалния статут на Коспая се разпространили, тя започнала да привлича все повече търговци на тютюн. От безобидно малко село Коспая се разраснала до сборище на непочтени търговци, избягващи данъци за всичко – платове, хранителни продукти и други стоки.
В крайна сметка злоупотребата със свободата и икономическата независимост сложили край на републиката.
През 1826 година, след 386 години анархия, папата и великият херцог на Тоскана превзели републиката и разделили територията ѝ помежду си, като папата взел лъвския пай.
Как живеят в индийската секта Бохра, която все още практикува женско обрязване
Хората на Коспая загубили свободата си, но нещата не били толкова зле. Селото получило разрешително да продължи да отглежда тютюн до половин милион растения на година, което било повече от достатъчно да се поддържа икономиката на стотината домакинства, които живеели там.
Днес Коспая е една незабележима купчина къщи в един забравен край на Умбрия. Единствената след от интересната ѝ история е жълтата табела до пътя, която гордо обявява „Бивша република Коспая“ и надпис над вратата на църквата: “Perpetua et Firma Libertas” – „Силна и безкрайна свобода“.
